Какво четем в момента?

[Бояна Петкова]

Според мен ще е забавно да има нещо като "отчетна" тема.
Другото много натежава и се вижда, че почти не пишем, защото не ни се занимава с анализи.
Тук можем да мятаме по някое заглавие, което четем в момента с две-три думи за него, и после следващият

Аз чета
"В случай на щастие", Давид Фоенкинос, изд. "Пулсио", 2007

ТВЪРДЕ много прилича на "Любовта трае три години" на Бегбеде, в същото издателство. Леко е скучна, макар че една приятелка я намира за свръх-забавна, но смятам да я добутам до края (срамота при 188 страници), защото ми писна да зарязвам книги, прочетени до средата.
Не е сладникаво либофна, ама е отегчително предвидима.

Да влезе следващият

[Левена Филчева]

Според мен ще е забавно да има нещо като "отчетна" тема.
Другото много натежава и се вижда, че почти не пишем, защото не ни се занимава с анализи.
Тук можем да мятаме по някое заглавие, което четем в момента с две-три думи за него, и после следващият

Аз чета
"В случай на щастие", Давид Фоенкинос, изд. "Пулсио", 2007

ТВЪРДЕ много прилича на "Любовта трае три години" на Бегбеде, в същото издателство. Леко е скучна, макар че една приятелка я намира за свръх-забавна, но смятам да я добутам до края (срамота при 188 страници), защото ми писна да зарязвам книги, прочетени до средата.
Не е сладникаво либофна, ама е отегчително предвидима.

Да влезе следващия

Добър ден. (казва следващият видимо смутен и с леко хрипав глас. Шапка в ръката си не мачка.)

"Стъклената река", Емил Андреев. Искрено се надявам, че ще остане чувството на приятна изненада до края на книгата. Като я дочета, пак ще си кажа.
Иначе, когато става дума за започнати и недовършени книги - "Тайнственият пламък на кралица Лоана", Умберто Еко. Започна страшно добре, силно ме заинтригува, но с напредването на страничките все по-ясно се оформяше непоносимото за скромното ми самочувствие усещане, че съм пълен профан и кретен, който не е чувал дори и половината от авторите, цитирани в книгата. Всъщност, един италиански антиквар получава амнезия и единственото, което помни са различни цитати от различни книги. Т.е. останала му е само литературната памет и никаква лична. Интересно, но все по-трудно правех връзките после. Явно не съм пораснала още за тази книга. 
"Роман за Херо и Леандър", Мирослав Павич - на един дъх.

Следващият.

[Бояна Петкова]

Аз не съм следващият, ама все пак да кажа.
"Името на розата" е най-непоносимата книга в цялата ми биография на читател. Просто ме отчая, подразни, вбеси и докара до качествена истерия с първите си 30 страници. Може би това се получава, когато адски се амбицираш, че еди-кое-си трябва да бъде прочетено. И накрая в пристъп на безсилие си казах, ми хубу, аз съм нискоинтелигентна, ама У.Е. дгд.
 
Честно казано, не смятам да предприемам втори опит - нито с тази книга, нито с този автор - през този живот.

[Нели Добринова]

Завърших четенето на Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър. Не на един дъх обаче. Всъщност впечатлението ми след края на книгата е такова, каквото само Павич може да създаде. Но може би защото съм чела вече Хазарски речник, изненадите от стила на писане и някоите случки бяха по-малки.
Сега смятам да чета един съвременен трилър  Така де, малко почивка.
Като започнати  и все още недовършени книги - Игра на дама (Х. Кортасар), Версията на Роджър (Дж. Ъпдайк) и Нещо се случи ( Хелър) ииииииииии Фараон (Б. Прус) 

[Бояна Петкова]

И на мен ми се чете някаква боза. То Фоенкинос си е баш боза, ама с претенции за литературност. Като се замисля, чете ми се Артър Хейли, примерно.
Иначе в купчината до леглото отлежават "Хрониките на дао" (Ден Миндао), "Пътеписите" на Карбовски (прочетени на 2/3), "Самоубийството" на Суворов (прочетено на 1/2), Факел 3/2007, "Писма до Петър" на Николай Бойков, дето си я купих с дивен ентусиазъм, ама нещо го загубих още на първите 20 страници...

[Павлина Каналиева]

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=24822 Бях чела "Магазинчето Сполука" от Горан Петрович, която много ми беше харесала. Бих го сравнила с Милорад Павич, поне на мен така ми звучи. "Атлас, описан от небе" започва в познатия ми вече стил от предишната книжка, което като че ли малко ме подразни . Човек май губи девствената си природа на читател в един определен момент и очаква кой знае какво от една книга..., което пък ми напомня един откъс "...той знаеше всичко за литературата, освен как да извлича удоволствие от нея"...Да чукна на дърво (отрязаха и него - би казал Людмил Станев) да не се превръщаме в такива "критици"    За купчето от прелъстени и изоставени книги до леглото нищо няма да казвам...

[Георги Милев]

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (Илия Троянов). (От около месец, а съм едва на 30-та стр. Може би ще събера сили да продължа? Това, което в началото ме подразни и почти отказа е, че в повече ми идва екзотиката, в която е превърнато балканското (и както се визира и дори възприема от автора) Е, не ми е приятно да съм екзотика. Може би някой ще ме убеди да продължа?) Но нали съм близнак  и като такъв винаги на нощното ми шкафче има десетина книги: "Сбогом на оръжията" (не, бе, чел съм я още в казармата , ама не на английски), "Лягай долу, звяр" на Иржи Кратохвил (препрочитам си я, много ми хареса първия път и я препоръчвам на по-старото и на по-любознателното младо поколение), "Нюйоркска трилогия" на Пол Остър (на 146 стр. съм и съм на път да се впечатля...добре де, впечатлих се), "Диалектика на преходния период (ДПП)  на Виктор Пелевин (който си може си може, нал тъй?), "Разкази, Есета Миниатюри" на К.Делов - тук я карам яваш-яваш, и аз "Стъклената река" (ще я прочета, къде ще ходя, прочел съм петдесетина страници досега)... има и други, разни поезии. Абе - близнашка ми работа, чета според настроението.
 

[Левена Филчева]

Абе - близнашка ми работа, чета според настроението.
 

Уха, успокоих се! Аз си мислих, че е телешка...

[Бояна Петкова]

Я кажи с какво те впечатлява Остър?
Тръпна да науча 

[Георги Милев]

Я кажи с какво те впечатлява Остър?
Тръпна да науча 

Чакай да си го изясня... ми не знам, някакво смесване на "фактологичност" с нестройност на повествуванието, бъркане в мозъка с пинсети...
Айде да го дочета и тогава да докладвам, става ли?

[Ваня Константинова]

Я кажи с какво те впечатлява Остър?
Тръпна да науча 

Не знам за Жоро, мен - със стегнат, но не и опростен език, известен скептицизъм и липса на умиление и възторг, на което много държа напоследък. Казва ми това, което знам, но искам да чуя и от друг, по начина, по който го мисля. Но аз харесвам и Бегбеде (от комбинацията с ди Фалко направо се възторгвам), и Уелбек. Помагат ми да се откъсна от прекомерната си любов към Орхан Памук - Черната книга е едно от най-впечатляващите четива за мен.
Последните дни прочетох "Кахена" на алжиреца Салим Баши. Дали заради големите ми очаквания - все пак е взел Гонкур за "Кучето на Одисей" и "Тропици" за "Кахена" - не успях да я харесам. И тук прекомерна екзотика, чичко Фройд и страхът от кръвосмешение като страх от смъртта и т.н. Иначе красив език, магребски.
В събота се разтуших с "Всички утрини на света" на Киняр, за него си знаете, че си струва. Тук страхът от кръвосмешение е представен на качествено различно ниво.
Оттогава - Хана Аренд, препоръчвам ви я горещо, особено "Насилие и политика". Който обича подобни четива, ще хареса и "Айхман в Йерусалим".

[Бояна Петкова]

Не знам за Жоро, мен - със стегнат, но не и опростен език, известен скептицизъм и липса на умиление и възторг, на което много държа напоследък.

Мда, а на мен ми е студен. Ама не по онзи "въздушен" начин на твоя "Маа Джонг", например. А по някакъв стерилен начин. Дразни ме, не вярвам, че има такива живи хора.

[Ваня Константинова]

Мда, а на мен ми е студен. Ама не по онзи "въздушен" начин на твоя "Маа Джонг", например. А по някакъв стерилен начин. Дразни ме, не вярвам, че има такива живи хора.

Има, има Може би наистина не е подходящият момент да го четеш.
За "Името на розата" - и при мен се получи точно същото, и така три пъти. Не че ме беше срам да си призная, но смятах, че никой няма да ме разбере. Слава богу, не съм сама Странното е, че много харесвам другите книги на Еко и ги четох с голямо удоволствие.

[Валентин Дишев]

Помня... някога много се забавлявахме с "Името на розата" - такава катастрофа на херменевтичното усилие на автора, съчетана с огромен разход на енергия за усвояване на фактичности, не се среща често... 

[Бояна Петкова]

Помня... някога много се забавлявахме с "Името на розата" - такава катастрофа на херменевтичното усилие на автора, съчетана с огромен разход на енергия за усвояване на фактичности, не се среща често... 

Мдам, ама за да можеш да се изкажеш така, трябва да си го прочел, а на мен това ми се струва нечовешко усилие...

[Валентин Дишев]

Помня... някога много се забавлявахме с "Името на розата" - такава катастрофа на херменевтичното усилие на автора, съчетана с огромен разход на енергия за усвояване на фактичности, не се среща често... 

Мдам, ама за да можеш да се изкажеш така, трябва да си го прочел, а на мен това ми се струва нечовешко усилие...

Ми... изследователският интерес кара хората да правят какви ли не щуротии... (питай децата и тийнейджърите)

[Бояна Петкова]

Ми... изследователският интерес кара хората да правят какви ли не щуротии... (питай децата и тийнейджърите)

А, това ми е ясно... просто моите щуротии винаги са по-малко интелектуални и по-... в стил "айде да се кача на Мусала, нищо че не съм екипирана"   
Да се върнем към литературата.

Някой да е чел жена му на Остър - Сири Хуствед? Да каже какво мисли. После аз

[Диана Недева]

а на мен това ми се струва нечовешко усилие...

Аз я прочетох от първия път до последната страница. Причината - в радиус от 120 км се оказах без нищичко друго за четене, точно когато някой ми я тикна в ръцете.
Иначе - сега се върнах към "Спомагателни глаголи на сърцето" на Естерхази.

"Кахена" - не успях да я харесам.

На мен "Кахена" ми хареса, въпреки че и аз си я взех точно заради задната корица, горе вдясно. Предните ми четива май бяха доста скучни и сухи и може заради езика така да я харесах, бих я препоръчала, макар и не най-горещо..
Имах възможността само при едно пътуване да чета нещо на Хана Аренд и дори не запомних името тогава или не обърнах внимание, добре че спомена, сега ще мога да я потърся.

[Ина Иванова]

Преди дни прочетох "Романът Ес" на Николай Табаков. И, да, хареса ми, още повече, че имах нужда от нещо леко, но не прекалено.
Да кажем, че е прилично написана книга, с прилично количество гледни точки и с типичната (дали?) българска действителност, без излишно маниерничене.
Изобщо - защо чак сега откривам Николай Табаков

[Мария Бакоева]

Преди някалко дни, говорейки си с приятели на маса (къде другаде ) за това как в дадени книги е описана храната и как в един момент не можеш да продължиш с четенето ако не станеш не си хапнеш и т.н., (но да не се отнасям повече) та сетих се за "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел, разрових се в интернет и за мое голямо удоволствие успях да си я намеря. Снощи я завърших и ще ви предложа само една малка част от нея, препорчвам ви я най-горещо, а ако успеете да си намерите и филма, мисля, че няма да останете разочаровани, а е то и малък откъс:
... "блокчето шоколад се загрява с вода. Количеството вода трябва да е малко повече от необходимото да се напълнят предвидените чаши. Веднага щом водата заври, се остранява от огъня и се пристъпва към ръчно разбиване, докато шоколадът се разтвори напълнои се получи хомогенна смес. След това се връща на огъня. Когато отново заври и започне да се надига, сместа се отмества повторно. После отново се слага на печката, за да заври за трети път. Пак се оттегля от огъня и се бие. Половината от напитката се отсипва в каната за сервиране, а останалата част се бие още, преди да се прелее в съда така, че най-отгоре да се образува гъста пяна. Горещ шоколад може да се приготви и с мляко вместо с вода, но в този случай е достатъчно да възври веднъж, като при повторно загряване само се разбива, за да не стане прекалено гъст. Приготвената с вода напитка е по-лека за стомаха от направената с мляко."...