Какво четем в момента?

[Силвия Томова]

После сподели, моля, впечатления! Толкова неочаквана емоция ми донесе тази книга, тези книги, толкова емоционално ги приех, че по едно време взе да ме тресе някаква самокритична параноя. Което вероятно идва да рече, че или книгата е изключителна или аз... нещо се смахвам. А в такива моменти човек споделя. Ето, казах го. Прочетете тези книги!-;)

[Ваня Стефанова]

После сподели, моля, впечатления! Толкова неочаквана емоция ми донесе тази книга, тези книги, толкова емоционално ги приех, че по едно време взе да ме тресе някаква самокритична параноя. Което вероятно идва да рече, че или книгата е изключителна или аз... нещо се смахвам. А в такива моменти човек споделя. Ето, казах го. Прочетете тези книги!-;)

Или пък - случва се да намериш точно "своята" книга; и се ловя, сега ('дълго' се ловя), че си е за завиждане усетеното ти. А и то е още едно основание да прочета, пък и - ако междувременно не съм се смахнала - да споделя (надявам се, че ще де )

Ама и пак да си питам за "Лимони(те) на масата" (дали някой чел ще се обади)...
 

[Венцислав Стайков]

Прочетете "Танатонавтите". Една от многото заинтригуващи книги на Бернар Вербер. Танатос - бога на смъртта и навтика - мореплаване, изследване. Или танатонавтите са изследователи на смъртта. Който иска да премине в отвъдното по един Верберовски начин, да намери тази книга и да я прочете. Има тънко чувство за хумор, като една сребриста нишка, която придържа душата за тялото, има митология от цял свят, мистика, усмиване на религиозните заблуди, комерсиализацията, която може да превземе Вселената... и най- логичното, че щом сме родени в болка, душите ни свършват в екстаз.
Сега отивам да потърся едни лимони и да си ги сложа на масата, а ако намеря и "Берлинските тополи" ще падне голямо зимно четене.

[Станислава Станоева]

Ама и пак да си питам за "Лимони(те) на масата" (дали някой чел ще се обади)...
 
[/quote]

аз съм чела тази книга  ако трябва да съм искрена - изчела съм всичко на Джулиян Барнс, което е преведено на български.
та, за "Лимоните" - първо - преводът на заглавието е неточен и неправилен, защото всъщност оригиналното име е "The Lemon Table", което с моя нетолкова добър английски означава лимонената маса, но тук има и игра на думи и смисли - преводът е "Лимонената таблица". Защото ако е "Лимони на масата", заглавието би трябвало да е "Lemons on the Table". Всъщност заглавието идва от една традиция - в китайската култура лимоните са ключов символ, с който се бележи краят на жизнения път. Всички герои от отделните разкази са от различни епохи и страни. те разсъждават върху живота си и се вълнуват от един и същи въпрос – какво е битието им, как да го променят, за да бъдат по-щастливи, усещат нетрайността на суетата, разсъждават над това как си отиваме от този свят. един от разказите например е за последната любов на Тургенев. книгата е много хубава, напомня много "Историята на света...", Ванюхин. изтънченият, философски и ироничен стил на Барнс. любопитните му сюжети. но аз съм прекалено пристрастна, защото той е един от любимите ми съвременни писатели. за символът на лимоновата маса (таблица) се говори отчасти и в последната книга на Барнс "Няма нищо страшно".

[Иво Георгиев]

Аз бях много впечатлен от "Папагалът на Флобер" на въпросният Барнс.
А "Лимоните" не съм ги чел.
 

[Станислава Станоева]

Аз бях много впечатлен от "Папагалът на Флобер" на въпросният Барнс.
А "Лимоните" не съм ги чел.
 

той с "Папагалът...", така да се каже, направи заявката за голямата литература. книгата стана събитие, беше отдавна, аз още май бях ученичка...
разбира се, прочетох я доста по-късно, но веднага ме плени стилът му. неслучайно Барнс се заиграва с един от най-големите стилисти - Флобер - защото и той притежава тази дарба, пък и е франкофон... 
ето тук едно интервю за една друга  книга на Барнс - "Артър и Джордж" - много добър роман, по истински случай и е свързан с част от живота на големия писател Артър Конан Дойл.
интересно е, че Барнс е идвал у нас, след което написва романа "Бодливото свинче" (не е особено добър, честно казано)
http://www.obsidian.bg/?viewID=10&sp_id=51

между другото, Барнс има невероятно чувство за хумор

[Венцислав Стайков]

"Папагалът на Флобер" е една от книгите, които обожавам. Мисля, че получи "Гонкур" за нея. Съвсем заслужено. В Калоянци, където се усамотяваме през лятото, е една от настолните книги, които с удоволствие отгръщам и препрочитам

[Левена Филчева]

"Разкази на едно софийско копеле", Валентин Пламенов. Голямо удоволствие!

Всъщност, напълно споделям казаното в "Страници" от Силвия.

[Павлина Каналиева]

Книгата на Пиер Байар Как да говорим за книги, които не сме чели (2008) - говори увлекателно и с чувство за хумор за това ,че никой, дори и най-начетеният професор по литература, не може да се надява да прочете всичко(дори това, за което говори така убедително)...

http://www.helikon.bg/books/73/642642_kak-da-govorim-za-knigi,-koito-ne-sme-cheli.html

http://www.capital.bg/show.php?storyid=581297

[Ваня Стефанова]

Пиер Байар не съм чела, така че ще си дочитам Барнс ; "Лимони"-те априори ме бяха вкиснали нещо (но вероятно ще е било мое си залитане в предразсъдъчност... или - понеже танатонавтиката ме е зарибила отколе по верберовски )...
Четох "Берлинските тополи". Оставя усещане за... не-условност (онзи вкус на непосредствено правдоподобие, който след класическия роман на XIX век е рядко постиган, даже когато е осъзнато търсен); и - да, Рагде наистина никъде не губи мярата, не превръща повествованието си в трилър или в черна комедия (а "материалът", спокойно да би могъл да се хлъзне към 'вербуване' и на такива форми). Изумителна овладяност е това... не само на вниманието към детайла ("северняшка" може би...).

[Силвия Томова]

Да, северняшка - думата й подхожда. Четох още един северняк Торни Линдгрен "Пътят на змията", за която един приятел каза нещо от рода - 80 страници, които тежат като 800. Хубава книга е, напевна, има дъх на приказка...
Дочетох и Джон Уейн "Зима в планината", издаван у нас през 79-а, но откритието за сезона-;) е Eкзистенциална семиотика на Еро Тарасти. Последният замайва, абе... чувстваш се глупак, не, че при мен е сефте... Тарасти е проф. по музика, пак на север и тъй като ми е свежо впечатлението, ето заглавието на една глава от книгата: "От естетика към етика. Семиотични изследвания върху моралните аспекти на изкуството и особено на музиката"

[Ваня Стефанова]

Ми - то, семиотиците по навик замайват и сигурно ще е интересно... (ако и да не е "обяснено за деца"). Иначе, последното, което ми се случи да разлистя - извън (въобще) художествена литература - беше "Крахът на глобализма" на Джон Р. Сол (за "краха" ще да е така, ама не ме остави съвсем убедена в новото изобретяване на света)...

[Иво Георгиев]

"История за любов и мрак" на Амос ОЗ ( да не се чете "нула три", както го четат децата, които не могат да четат) 

Цялата история на неговия род, по бащина, че и по майчина линия, повествование пълно със спомени за прадядовци и прабаби, лели, чичовци, роднини и приятели, с всичките им емигрантски неволи из Европата и Русията и в самата новосъздадена държава Израел. Епична сага, изпълнена с разговори за "голямата" и "малката" култура и политика, с поглед върху езиците и най-вече върху съживяването и обогатяването с нови думи на езика иврит.
Противно на плашещия "толстоевски" обем, книгата не е скучна, а се чете с интерес. Книга с много културни пластове.
Ама още не съм я дочел, де. Карам бавно.
Бавно...


         

[Ваня Стефанова]

Иво, книгата и при мене тѐче бавно (в оня епичен смисъл ) и с големи прекъсвания, и признавам си, нишката, която ме удържа в прочита (дочетох я най-сетне преди около месец), беше славянската (тъй да се каже) връзка в автобиографичната тъкан. Иначе - да: много "културни пластове"... даже двойни и тройни "дъна" във всеки от тях вътре... но ефектът, допускам, при мене може да е произведен повече от усещането за поетизъм в този "епос"... (ще ми е любопитно да споделиш впечатленията си от книгата след като я свършиш (и когато е вече "поизветряла").