Какво четем в момента?

[Бояна Петкова]

та сетих се за "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел

Чела ли си "Афродита" на Исабел Алиенде? 

[Мария Бакоева]

Чела ли си "Афродита" на Исабел Алиенде? 

Не.

[Бояна Петкова]

Ха-хааааа
Аз чета "Малкият Никола" на френски.
Препоръчвам с особено удоволствие.

[Левена Филчева]

Ха-хааааа
Аз чета "Малкият Никола" на френски.
Препоръчвам с особено удоволствие.

Стига де, и френски ли знаеш?!   Умничкото ми то! 

(Дишев, това дете-чудо не е мое! )

[Бояна Петкова]

Стига де, и френски ли знаеш?!   Умничкото ми то! 

(Дишев, това е дете-чудо не е мое! )

Хахаха... аз нямам особени заслуги. Да речем, че е по стечение на обстоятелствата.
Когато в 7-ми клас исках да кандидатствам в Природоматематическата с биология и математика, след една кратка, но съдържателна схватка с родителката в бюрото за подаване на документи, се оказа, че ще кандидатствам с български и математика за езиковите гимназии. Когато след това си прецаках изпитите на инат, и ме приеха в 18-то училище да уча испански в девическа пралелка, след поредната схватка се оказа, че ще уча френски в 35-то
Е, не съжалявам. Знаменита година си изкарах
 

Така е, Филчева, ти никога не би могла да ми скършиш хатъра по тоя начин.
 

[Бина Калс]

Аз не съм следващият, ама все пак да кажа.
"Името на розата" е най-непоносимата книга в цялата ми биография на читател. Просто ме отчая, подразни, вбеси и докара до качествена истерия с първите си 30 страници. Може би това се получава, когато адски се амбицираш, че еди-кое-си трябва да бъде прочетено. И накрая в пристъп на безсилие си казах, ми хубу, аз съм нискоинтелигентна, ама У.Е. дгд.
 
Честно казано, не смятам да предприемам втори опит - нито с тази книга, нито с този автор - през този живот.

Ох,  от него и "Островът от утрешния ден"  ! не можах !

[Левена Филчева]

Ох,  от него и "Островът от утрешния ден"  ! не можах !

Абе не беше ли "Островът от предишния ден"?  Ама все тая, де - по същите причини си седи започната и недовършена и тази... 

[Ваня Константинова]

Някой да е чел жена му на Остър - Сири Хуствед? Да каже какво мисли. После аз

Кажи, че ми е любопитно, напомня ли на него?

[Бояна Петкова]

Някой да е чел жена му на Остър - Сири Хуствед? Да каже какво мисли. После аз

Кажи, че ми е любопитно, напомня ли на него?

Ми, според мен не... много по-... милостива е от него към героите си, без да е милозлива. От друга страна нямаш чувството, че всичко е толкова... прецизно до лудост премислено и "изчислено"... има много по-голяма свобода и много по-малко осъждане, тя просто разказва хем с емпатия, хем с достатъчно дистанция. В "Контекст" навремето имаше ожесточен спор - дали е просто лелка в сянката на мъжа си, която се напъва претенциозно да се себедоказва, или в действителност е дори по-талантлива от него. Аз за талант присъди не мога да раздавам, мога само да кажа, че обичам тази жена, действа ми като наркотик. Той ми действа като приспивателно
За мен това е една мека, състрадателна книга с много малко претенция, добре написана, но не елементарна. Бих искала да чета повече такава литература
(Апропо, нямам идея преводът на какво прилича, но се надявам да не е в типичния претупан стил на "Колибри", би било много жалко.)

[Бина Калс]

Ох,  от него и "Островът от утрешния ден"  ! не можах !

Абе не беше ли "Островът от предишния ден"?  Ама все тая, де - по същите причини си седи започната и недовършена и тази... 

така беше , да!

[Ваня Константинова]

Съвсем случайно на една сергия на мен попадна ДОН К. Първо реших, че е ДОНК, но се оказа Дон К. Момчето много се учуди, че не съм чувала за Хосе Лопес Портильо, аз въобще не загрях, че е същият, който беше президент на Мексико. Романът е съставен изцяло от разсъжденията на Дон К за Всеобщияя закон за неравномерната ефективност, за бездънната торба на възможностите, за чекмеджетата със зелени червеи и други полезни неща. Ето ви малък цитат:
"- Паметта и въображението - казваше той - са най-големите "абсорбенти" на време - на миналото и на бъдещото време. Благодарение на тях можем да се наслаждаваме на настоящето. Нещо повече: без тях не би имало настояще. Всичко би било някаква каша, което ще рече, че и моето "Аз" би било невъзможно."
И още:
"- Единичното и цялото са единствените обясними граници на кръга, ако ги разглеждаш като две съседни положения: начало и край."
Изданието е Народна култура от 1978г., но ако срещнете Дон К, не го подминавайте.

[Павлина Каналиева]

Горещо препоръчвам "История на четенето" на Алберто Мангел http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14032  като настолна за пристрастени читатели - изпъстрена с цитати, препратки, показалци и библиографски бележки. И най-хубавото е, че можеш да си я четеш без никакъв ред - когато и каквото ти харесва.  Ето малко цитати за стръв:


"Книгите по рафтовете ми  не знаят за мен, докато не ги разгърна, но съм сигурен, че се обръщат към мен – към мен и всеки друг читател по име; че очакват нашите мнения и забележки. “Диалозите” на Платон, както и всяка друга книга, предполагат съществуването ми, включително и онези книги, които никога няма да прочета."


“Трябва да изградиш навик, като четеш книга, да се вглеждаш повече в смисъла, отколкото в думите, да се съсредоточваш в плода, а не в листата.”- анонимен писар от 18в.


И най-вече Кафка:

“Човек чете, за да пита” – казва веднъж Кафка на свой приятел.

“Книгата не може да заеме мястото на света. Това е невъзможно. В живота всичко има свой смисъли и свое предназначение, за което не може да има постоянне заместител. Например човек не може да усъвършенства опита си посредством друга личност. Така е и със света по отношение на книгите. Човек се опитва да затвори живота в книга като птица в клетка, но това не е хубаво.”

“Въпреки всичко – пише той през 1904 година до приятеля си Оскар Полак – мисля, че трябва да четем само книги, които ни хапят и жилят. Ако книгата, която четем, не ни разтърсва като удар по главата, защо изобщо трябва да си правим труда да я четем? За да ни направи щастливи, както ти казваш? Мили Боже, ние можем да бъдем щастливи и без каквито и да било книги; пък и сами можем да пишем книги, които да ни правят щастливи. Ние имаме нужда от такива, които се стоварват върху ни като най-мъчително нещастие, като смъртта на някого, когото сме обичали повече от себе си, които ни карат да се чувстваме така, сякаш сме пропъдени в гората, далеч от всякакво човешко присъствие, подобно на самоубийство. Книгата трябва да бъде брадва, която да разцепи леда вътре в нас. Така мисля аз.”

[Иво Георгиев]

И най-вече Кафка:

“Въпреки всичко – пише той през 1904 година до приятеля си Оскар Полак – мисля, че трябва да четем само книги, които ни хапят и жилят. Ако книгата, която четем, не ни разтърсва като удар по главата, защо изобщо трябва да си правим труда да я четем? За да ни направи щастливи, както ти казваш? Мили Боже, ние можем да бъдем щастливи и без каквито и да било книги; пък и сами можем да пишем книги, които да ни правят щастливи. Ние имаме нужда от такива, които се стоварват върху ни като най-мъчително нещастие, като смъртта на някого, когото сме обичали повече от себе си, които ни карат да се чувстваме така, сякаш сме пропъдени в гората, далеч от всякакво човешко присъствие, подобно на самоубийство. Книгата трябва да бъде брадва, която да разцепи леда вътре в нас. Така мисля аз.”

Абе, какво да ти кажа, не е съвсем прав този човек...
Измежду многото книги, които чета ( като повечето от вас ) е и "Остров Сахалин" на А.П.Чехов.
Съвсем не ми се стоварва като нещастие, нито пък усещам да разцепва някакъв лед в мен. Просто ми е страшно интересно - далечни хоризонти, различни обичаи, хора, времена. Това е книга-пътуване. Да не говорим, че мен Далечният Изток, отдавна ме е привличал ( моя отколешна и нереализирана мечта си остава езерото "Байкал", ама един ден...)

[Павлина Каналиева]

Абе, какво да ти кажа, не е съвсем прав този човек...
Измежду многото книги, които чета ( като повечето от вас ) е и "Остров Сахалин" на А.П.Чехов.
Съвсем не ми се стоварва като нещастие, нито пък усещам да разцепва някакъв лед в мен. Просто ми е страшно интересно - далечни хоризонти, различни обичаи, хора, времена. Това е книга-пътуване. Да не говорим, че мен Далечният Изток, отдавна ме е привличал ( моя отколешна и нереализирана мечта си остава езерото "Байкал", ама един ден...)

Е, аз имам особена слабост към него и често съм напълно съгласна с твърденията му Което не означава, че само такива книги чета де - изтока и мен ме влече 

[Иво Георгиев]

Което не означава, че само такива книги чета де - изтока и мен ме влече 
[/quote]

Надявам се да е така, иначе ще ходиш все нахапана и нажулена, на това отгоре и със следи от брадва...     

[Павлина Каналиева]

Надявам се да е така, иначе ще ходиш все нахапана и нажулена, на това отгоре и със следи от брадва...     

Това в известна степен си е точно така, макар и само образно казано 

[Бояна Петкова]

"За красотата", Зейди Смит

Хубаво. Литературно (и в добрия, и в лошия смисъл), може би малко далече от нас като светоусещане... напомня за  "Какво обичах", но не я достига съвсем по удоволствие от четенето... Не мога да разбера защо ми е толкова трудно да чета концептуални книги... може би заради очарователната липса на концептуалност в самия живот...
Зейди Смит вярва(ла), че красотата може да съществува само, ако бъде възпроизведена. На мен пък са ми малко уморителни опитите за синтез на красивото, но в крайна сметка съм само до средата на книгата, още не съм напълно наясно накъде бие... навява ми асоциации с филма American Beauty... На везните интелектуалният опит за озаптяване на хаоса е надделял малко над съзерцанието, но все пак допускам, че това е една доста добра книга

Не съм сигурна, че разбрах какво искам да кажа 

[Ваня Константинова]

Абе някой чел ли е Ивайла Александрова – номинирана за тазгодишната "Хр.Г.Данов" за “Горещо червено”? Какво ще речете?

[Ваня Константинова]

За мой срам не бях чела Джон Фанти и понеже неотдавна горещо ми препоръчаха "Питай прахта", прочетох я - приятна книга и нищо повече. Буковски я нарича "дивно, невероятно чудо", но тогава, по собствените му думи, е бил млад, пиел е ужасно много и се опитвал да стане писател. Когато е станал, Фанти му диша прахта.
Чудя се защо не сме споменавали един от най-великите - Йосиф Бродски. Поезия от него сте чели, сигурна съм. Ако някой случайно е пропуснал фантастичните му есета - намерете ги и ги четете, четете и пак четете. Има едно добро издание на Факел експрес "За скърбта и разума". Преводачите са шестима, само едно от есетата е преведено наистина зле. Както пише Бродски, "...никой не е станал по-млад, защото е чел. Щом е така, естествено е да предпочитаме да четем добри книги". От Йосиф Бродски, примерно.

[Ваня Стефанова]

Чудя се защо не сме споменавали един от най-великите - Йосиф Бродски. Поезия от него сте чели, сигурна съм. Ако някой случайно е пропуснал фантастичните му есета - намерете ги и ги четете, четете и пак четете. Има едно добро издание на Факел експрес "За скърбта и разума". Преводачите са шестима, само едно от есетата е преведено наистина зле. Както пише Бродски, "...никой не е станал по-млад, защото е чел. Щом е така, естествено е да предпочитаме да четем добри книги". От Йосиф Бродски, примерно.

Същото издателство предлага и част от интервютата му - в "Отделяне от себе си"...