Какво четем в момента?

[Силвия Томова]

Ъпдайк, всичко издавано на български почти, без "Заека се укроти" и третата или втората, се пада, книга от поредицата. "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни, в момента съм на Керан Десаи, от толкова много книги, в това число набързо и Зейди Смит, омагьосана останах от Ъпдайк... просто няма такова перо, Буковски и прочие цинични пера са ми бледи и слаби, и плитки в сравнение.

[Станислава Станоева]

дааа, Ъпдайк...
изобщо ми прави впечатление с каква лекота чета американците, с леко затруднение европейците и с голяма мъка българите
ама си е така...
и си имам обяснение, но е дълго...

та, какво чета в момента?
аз винаги чета по много книги наведнъж - започнах и не мога да довърша третия и четвъртия роман от тетралогията "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел, задълбала съм в "Ако пътник в зимна нощ" на Итало Калвино - виждам леки затруднения, но иначе много си я бива, необичайна книга, за сметка на това напредвам бързо с "Американски пасторал" на Филип Рот - много добър тоз Рот
прочетох наскоро и сборник с разкази "Живот с идиот" на Виктор Ерофеев и един мой любимец Патрик Модиано с "Малкото съкровище" - намерих я на морето в една антикварна книжарница (този автор страшно го харесвам - с "Улица тъмните магазинчета", "Вила тъга" и "Сватбено пътешествие")

а иначе Умберто Еко и на мен е създавал доста затруднения, ама той си е такъв - претенциозник на N-та степен

[Христина Петрова]

От няколко дни се отдавам на насладата със заглавие "Колекционер на любовни изречения" - изящен роман от Александър Секулов. Не съм чела подобна книга. Прилича ми на пита с мед - стича се по духовното небце с изкушението на несъстояла се среща.

Отделните глави предлагат странни полагания на текста: истории върху ябълкова кора, истории върху глинени делви, истории върху пламтяща хартия, истории върху сребро и пчелен восък. За любовта не може и не бива да се говори по утвърдените стереотипи - твърди всеки ред от книгата. Езиковите изкушения са предизвикателство за онзи, който е решил, че думите вече са казали всичко.

"Бяха се срещнали на границата между два  мига. Тя виждаше последния сребърен нож на младостта да лети срещу лицето ѝ  и усещаше как страхът от оцеляването я вледенява. Той преминаваше последния стръмен хребет, преди да се спре върху високия каменен хълм на своята неузвимост. Между късния чай на запознанството в Амстердам и дългия утринен вятър на раздялата им не бяха минали повече от 2 дни, 17 часа, 43 минути и онези неизмерими секунди, в които изтичат само няколко живота и няколко хиляди ежедневни смърти. Времето, прекарано заедно, беше достатъчно на Грей Семич да приеме, че не може да приюти душата на този мъж. Притежанието го убиваше, караше атомите му да се разбягват, пресушаваше гласа му, обезцветяваше зениците и страховете му, довършваше го с окончателна и непоносима наглост. Той мечтаеше да се разпилее из света като глухарче с хиляди сребърни имена..." 

Още съм в началото, но факт е, че препрочитам и препрочитам прочетеното... не бързам да я завърша.  и я споделям. тази книга е любов.

[Валентина Добринчева]

Последното мнение ме склони да припомня за някак неуловимия и недостижим Осип Манделщам. Ако някой не е чел и автобиографията на Шагал - там има също някакви летежни бисери. Понеже по-нагоре нищо не се каза за руснаците... аз тях ги чета най-добре... може би

[Иво Георгиев]

"Писма и изповеди на един четник" от Христо Силянов
Една изненада за мен е сочният език, културата и изобщо дарбата да разказва преживяните от него събития по подготовката на въстанието в поробена Македония през 1902 г.
Наситено е с размисли и интересни случки, като не са спестени много подробности от четническия живот.
По думите на М.Неделчев, Христо Силянов е четник, поет, мемоарист, историограф.
Мисля че смело може да се прави паралел със "Записките" на З.Стоянов, като стойност на написаното.

Впрочем, книгата може да се чете и в Мрежата:
http://www.promacedonia.org/hs/index.html

[Силвия Томова]

Рот, да, абсолютно. "Животът ми като мъж" ме дразнеше много, "Синдромът Портньой" съм чела почти като дете и не мога да вярвам на впечатленията си, но пък "Американски пасторал" е... просто... четивна и задълбочена, с неочаквани обрати, за миг не изпуска стила, изключително овладян, а същевременно с това ужасно изненадващ... Препоръчвам тази книга.

[Павлина Каналиева]

Купих си бр.12'2004 на сп.Панорама след доста търсене - в него има преведени части от роман, който все още не е излизал на български, а именно "Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен" на Лорън Стърн ( има филм от 2005 г, провокиран от него, със заглавие "Фантасмагории": http://energy-torrent.com/details.php?id=9433 ). По същество е пародия на романа и романовата техника. Смятан е за един от най-големите романови произведения на 18 век, тъй като чудесно се възползва от възможностите на жанра, замислен като "грандиозна игра", изключително експериментален и сатиричен, съпоставим единствено с "Одисей" на Джойс(написан век и половина по-късно). А авторът му Лорън Стърн е един от основоположниците на съвременния роман в Англия по това време. На български е излизал само вторият му шедьовър     " Сантиментално пътешествие из Франция и Италия"(Нар.култура, 1981), така че...открих и него. Пожелавам си сега приятно четене, а по-късно ще споделя дали си заслужаваше търсенето...

п.п. Освен това ми подариха "Благодарим ти, мистър Уан" и почти я прочетох. С удоволствие, естествено. 

[Станислава Станоева]

Купих си бр.12'2004 на сп.Панорама след доста търсене - в него има преведени части от роман, който все още не е излизал на български, а именно "Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен" на Лорън Стърн ( има филм от 2005 г, провокиран от него, със заглавие "Фантасмагории": http://energy-torrent.com/details.php?id=9433 ). По същество е пародия на романа и романовата техника. Смятан е за един от най-големите романови произведения на 18 век, тъй като чудесно се възползва от възможностите на жанра, замислен като "грандиозна игра", изключително експериментален и сатиричен, съпоставим единствено с "Одисей" на Джойс(написан век и половина по-късно). А авторът му Лорън Стърн е един от основоположниците на съвременния роман в Англия по това време. На български е излизал само вторият му шедьовър     " Сантиментално пътешествие из Франция и Италия"(Нар.култура, 1981), така че...открих и него. Пожелавам си сега приятно четене, а по-късно ще споделя дали си заслужаваше търсенето...

п.п. Освен това ми подариха "Благодарим ти, мистър Уан" и почти я прочетох. С удоволствие, естествено. 

Извинявам се, но само да добавя, че Лорънс Стърн е основоположник на сантименталния роман в Англия (първите романи са на Даниел Дефо и Джонатан Суифт, повлияни от Сервантес с неговия "Дон Кихот", докато Стърн по-късно е повлиян най-вече от немския и швейцарския сантиментализъм). Чела съм част от "Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен" още през 2003-2004 год., публикувани в сп. "Страница" под превода на Йордан Костурков. Даже Клео Протохристова има цялостно изследване върху тази книга, която е известна още под името „Историята на Слокенбергий“ . А иначе съм чела "Сантиментално пътешествие..." като студентка и много се чудихме с колегите къде в него е сантименталното.   

[Павлина Каналиева]

Съмнявам се да има нещо общо със сантиментализма - поне от прочетеното досега. По-скоро е сатирик. Мисля, че  заглавието го доказва. Преводът в Панорама е на същия преводач.

[Станислава Станоева]

купих си разказите на Ивлин Уо, събрани в книгата "Победителят получава всичко", и съм много доволна, че имам нещо много хубаво за четене 
Уо е възхитителен, тънък и фин, с невероятно чувство за хумор, просто страхотен!!!

[Павлина Каналиева]

Сега откривам Бруно Шулц - намерих си (може би единственото издадено досега на български) сборник с разкази и новели от две негови книги, със заглавие "Канелените магазини". Някаква смесица от Кафка, Виан и Е.Т.Хофман - фантастична реалност, без груба гротеска или краен абсурд. Много ми харесва

[Диана Недева]

Сега откривам Бруно Шулц - намерих си (може би единственото издадено досега на български) сборник с разкази и новели от две негови книги, със заглавие "Канелените магазини". Някаква смесица от Кафка, Виан и Е.Т.Хофман - фантастична реалност, без груба гротеска или краен абсурд. Много ми харесва

Пафф, като гледам, сигурно си открила единствения, който се е продавал сега, дай нещо по-достъпно от 1990г.)

[Павлина Каналиева]

Сега откривам Бруно Шулц - намерих си (може би единственото издадено досега на български) сборник с разкази и новели от две негови книги, със заглавие "Канелените магазини". Някаква смесица от Кафка, Виан и Е.Т.Хофман - фантастична реалност, без груба гротеска или краен абсурд. Много ми харесва

Пафф, като гледам, сигурно си открила единствения, който се е продавал сега, дай нещо по-достъпно от 1990г.)

Намериха ми го в "Нисим" за 8 лв, сигурно може да се намери и в библиотека обаче )) Благодарско за постнатото в "онази" тема

[Диана Недева]

"Нисим"

Не знаех за това място, иначе, да- има го, да живеят електронните каталози на библиотеките.
В 'онази' са от
Гази ми се в непознати дълбоки води, а напоследък залагам на познатото, нищо по рафтовете не ми грабва окото, а сега не мога да разглеждам много, така че ще си чакам предложения.

[Ина Иванова]

Днес завърших "Лятото преди мрака" на Дорис Лесинг (британката, която получи Нобелова награда през 2007).
Впечатлена съм от проницателността, от дълбочината, с която изгражда героите си. Дотолкова, че утре ще потърся и прословутият й роман "Златната тетрадка". Попадала ли ви е?

[Георги Милев]

Наченах "Доброжелателните", Джонатан Лител, която ми е подарък .  Започва наистина потресно, очаквах го от анонсите, обаче... Стилът е много уместен - хладен, дистанциран, лек - и не се усещаш как си въвлечен в абсолютен кошмар. Имам (и винаги съм имал) малък проблем със званията в армията на Хитлеристка Германия, добре, че има подробна таблица в края на книгата, пък и се "свиква". Когато я прочета (ако съм още жив), ще докладвам за пълните си впечатления. Лошото е, че обичам да чета бавно, радвам се на всяка точно употребена дума и изречение и често ги препрочитам,... а тази книга е около 814 страници. Тежко ми!

[Станислава Станоева]

започнах романа "Наивно. Супер" на един, поне за мен, неизвестен норвежки писател и критик, който се казва Ерленд Лу
пичът е млад - роден е 1969 год. - това е вторият му роман и, според справката, е издаден през 1996 год., преведен е на десет езика и е европейски бестселър (ще видим)
освен това чета великолепните разкази на Ан Бийти
 

[Силвия Томова]

"Доброжелателните" и аз я започнах и съм силно впечатлена... Аз пък поправям стари пропуски. "Министерство на болката" на Угрешич, хич не споделям възгледите й, обаче пък как пишееее...
Станислава, какви разкази на Бийти? От последния "Съвременик"?

[Станислава Станоева]

"Доброжелателните" и аз я започнах и съм силно впечатлена... Аз пък поправям стари пропуски. "Министерство на болката" на Угрешич, хич не споделям възгледите й, обаче пък как пишееее...
Станислава, какви разкази на Бийти? От последния "Съвременик"?

ех, как ме разконспирира, Силвия 
да и не само в последния
в "Съвременник" винаги пускат много хубави разкази, не само от Бийти

[Силвия Томова]

Точно разказите спасяват последния брой, кримката роман не е нищо особено... За разлика от спомените на щерката на Чийвър в предишния, блестящ текст. Но разказите - да.