Какво четем в момента?

[Петя Хайнрих]

"Животът, начин на употреба", дори и само заради заглавието си (маркиращо фундаментална промяна в самоописанията на света на европееца...), за мен е най-важната книга на втората половина на ХХ век... което, разбира се, не значи, че е най-добрата или най-интересната... 

e, така де, казах, че ми е любима за всички времена. Сега какво повече да се обяснявам тук. Признах и, че искам да я имитирам и изобщо не се срамувам от това като се включи към това и известната ми суетност, би трябвало да е най-голамото възможно признание.

Барбери също е гребала оттам с пълни шепи.

[Ваня Константинова]

И от "Вещите" си струва човек да си грабне нещо, стига да може...
Силвия, Басните на Славенка не са никак претенциозни, по-скоро е забавно, няма го онзи досаден драматизъм, с който често се описват събитията, няма и грам героика. Ирония, умерена самоирония, такива неща.

[Иво Георгиев]

По принцип избягвам книгите, за които много се шуми ( най-продаваните, демек "бест-едикаквоси" ). Бях на крачка да си купя "Елегантността на таралежа" през 2008 г, но това което ме спря, беше, че едва ли не всяка трета домакиня във Франция я държала до главата си като любима книга. И си казах: "това не е моята супа". Странното е, че мненията са най-често на двата полюса - от "нищо не струва", до "супер-мега-яка", което си е съмнително все пак...
Лошото е, че се разочаровах от Светислав Басара и неговата "Легенда за велосипедистите". Вече месец я мъча и още не съм я прочел, макар да е много нестандартна. Може би е от късите дни и финансовата криза.

[Силвия Томова]

Хаха, Иво, ако тази книга е почти на всяко нощно шкафче на домакиня... начи... всите домакини имат минимум докторат по някоя хуманитарна наука..., абе има нещо гнило в Дания - я як, ама много як PR, или... не знам, трябва да питам някоя френска домакиня. Адски е странно, наистина. Но определено е нестандартна книга.

[Ваня Константинова]

Последната книга на Оз е разказ за 8 часа от живота на един писател, покрай премиерата на негова книга. Оф, ужасно скучна е

Наистина е голяма досада! Страшно елементарно, единственото й качество е, че се чете за половин час. Ако за такова писане се дава Нобел, не знам... В "Как да излекуваме фанатик" ми беше много забавен епизода, в който бабата на автора му обяснява разликата между католика и евреина, но това си е лекция и нямам представа защо всички, вкл. и самият Оз, я наричат книга. Иначе човекът явно е симпатичен и има сладко чувство за хумор, когато говори. Но изглежда ще трябва да прочета "Черната кутия", за да схвана какво му харесват на писането.
Много харесах начина, по който е издаден "Вой" на Гинзбърг и превода на Вл.Левчев, оформлението също.
Ако сте случайно сте пропуснали - по книжарниците е "Страхът от варварите" на Цв.Тодоров, тероризъм, глобализация, войни, обичам такива неща. И е много европейски, много, в най-доброто звучене на понятието, дори с това, че на моменти отива доста вляво, западно ляво, обаче.

[Левена Филчева]

Много харесах начина, по който е издаден "Вой" на Гинзбърг и превода на Вл.Левчев, оформлението също.

И аз. Но ужасно се ядосах на публиката на представянето на книгата. Владо беше подготвил оригинални записи на самия Гинзбърг (много магично звучене), чете човекът и на английски, и преводите си, но май само неколцина от иначе внушителната бройка от 150-200 души бяха дошли, за да чуят именно това. Останалите се надвикваха и с уредбата, когато звучеше Гинзбърг, и с Владо (силното озвучаване не помогна)... Ако Нушич можеше да види отнякъде, какъв разказ щеше да напише!

"18% сиво" ми хареса, без да ме грабва. Общо взето от "ВИК"-наградените, които съм чела, "Стъклената река" на Емил Андреев ми допадна най-много.

И пак съм на вълна Бегбеде. Като чичо ми, който цял живот си купува риба, за да се убеди, че не обича и аз така – чета го, за да разбера защо не може да ме впечатли толкова, колкото се очаква.

[Силвия Томова]

Ако представянето на "Вой" е било в Спирт анд Спирит..., вероятно се е наблегнало на спирта. Аз пък чета лекички неща тия дни - "Вдън земя", Даниел Трусони, "Комплексът на Ди", Даи Сидзие... А по повод ВИК в последния ЛИК има интервю с другия победител от миналата година, и човекът си казва ясно и недвусмислено, че който не харесва романа му едва ли не е глупав, защото не може да види втори и прочие планове... (да се потресеш)

[Левена Филчева]

Ако представянето на "Вой" е било в Спирт анд Спирит..., вероятно се е наблегнало на спирта. Аз пък чета лекички неща тия дни - "Вдън земя", Даниел Трусони, "Комплексът на Ди", Даи Сидзие... А по повод ВИК в последния ЛИК има интервю с другия победител от миналата година, и човекът си казва ясно и недвусмислено, че който не харесва романа му едва ли не е глупав, защото не може да види втори и прочие планове... (да се потресеш)

Да, в Библиотеката беше. Вярно е, че обстановката предразполага повече към спирта, отколкото към спирита... а и като че ли се наблегна повече на "дойдох, за да ме видят", отколкото на "дойдох, за да видя/чуя". Жалко.
А "Фото Стоянович" (ако за това става дума) изобщо не можах да го почна. Отивам да търся въпросното интервю.

[Левена Филчева]

... защото който иска слуша, който не - си пие.

Съгласна. Но който пие, говори. Много и силно. И това със слушането някак не успя да се получи. Честно, измъчих се, за да чуя нещо. А и ми се струва тъжно и нелепо домакинът на подобно събитие (имам предвид Вл. Левчев в случая) да се извинява на няколко пъти, че ще занимава още малко публиката с... повода за събитието.
Другата крайност, със строяването в редичка, като всяка крайност също не е ок, разбира се.

[Силвия Томова]

Не, става дума за "Захвърлен в природата", ето част от въпросното интервю, питащият казва, че някои хора определят книгата като "прекалено измислена", а Русков отговаря: "Тези хора, които смятат моите книги за твърде "измислени" - както те наричат сложните неща, понеже не ги разбират - са такива едни повърхностни глупаци, че бих се замислил какво съм объркал, ако те вземат да ме харесат. Знам ги, познавам такива и според мен те страдат от Синдрома на разстроено внимание, Attention Deficit Disorder на английски, а на български се нарича още обикновена глупост."... 
Това адски ми прилича на един политик, който се разсърди на хората и загуби после всички последвали избори... После в същото интервю на контравъпрос дали не е прекалено остър или краен, Русков отговаря, че не бил, защото в сравнение с начина, по който се говори в Англия бил даже мек... или нещо в този десен.
Има и други моменти, които си заслужават да се отбележат в това интервю, но този път аз бих се изкушила да говоря за disorder..., при това като дипломиран магистър в областта.

[Левена Филчева]

Не, става дума за "Захвърлен в природата", ето част от въпросното интервю, питащият казва, че някои хора определят книгата като "прекалено измислена", а Русков отговаря: "Тези хора, които смятат моите книги за твърде "измислени" - както те наричат сложните неща, понеже не ги разбират - са такива едни повърхностни глупаци, че бих се замислил какво съм объркал, ако те вземат да ме харесат. Знам ги, познавам такива и според мен те страдат от Синдрома на разстроено внимание, Attention Deficit Disorder на английски, а на български се нарича още обикновена глупост."... 
Това адски ми прилича на един политик, който се разсърди на хората и загуби после всички последвали избори... После в същото интервю на контравъпрос дали не е прекалено остър или краен, Русков отговаря, че не бил, защото в сравнение с начина, по който се говори в Англия бил даже мек... или нещо в този десен.
Има и други моменти, които си заслужават да се отбележат в това интервю, но този път аз бих се изкушила да говоря disorder..., при това като дипломиран магистър в областта.

"Фото Стоянович" беше през 2007-ма, така ли? Убягнала ми е 2008-ма значи...
Ще взема да го прочета "Захвърлен в природата", ако пък и го разбера... егати! как ще ми олекне, че не страдам от въпросния синдром! 

п.п. Да, значи "Фото"-то си беше победител за 2008-ма, а миналата, 2009-та, имаше двама победители. Грешката е вярна. И си е моя.

[Ваня Стефанова]

Ами както и да е изпускал парата Русков в някакво интервю, в книгата  му интелектуалното не е претенция. Клони към малко-нещо пикарескова бъбривост, която не е дразнеща, понеже всъщност виртуозно забавлява. А не мога да твърдя същото за "18 % сиво" (понеже доста повече и разнообразни "претенции" могат да се (при)видят в това инак тривиално четиво)...

[Силвия Томова]

Абе, за въпросната книга може да има всякакви мнения - и добри и не чак толкова, но да те определят с разстройство, защото си от вторите, айде моля... Първите седем важат и за Англия. Иначе, достатъчно критици се изказаха за тази конкретно книга, и мнението им не е еднозначно, имаше и доста тежки думи в негативна посока... ако вторите прочетат и това интервю обаче, е добре да вземат някакви превантивни мерки особено, ако са здравноосигурени.

[Ваня Стефанова]

Абе, за въпросната книга може да има всякакви мнения - и добри и не чак толкова, но да те определят с разстройство, защото си от вторите, айде моля... Първите седем важат и за Англия. Иначе, достатъчно критици се изказаха за тази конкретно книга, и мнението им не е еднозначно, имаше и доста тежки думи в негативна посока... ако вторите прочетат и това интервю обаче, е добре да вземат някакви превантивни мерки особено, ако са здравноосигурени.

Имаше, разбира се. А имаше предостатъчно думи в негативна посока и за другата "победила" книга (просто аз в единия случай съм определено по-склонна да се съглася с 'посоката'). При това - допускам, че в селекцията може да има и роман, който би ми харесал повече, но не съм ги изчела всичките (тъй че "Захвърлен в природата" още ми е фаворит).
А като стана дума за "Фото Стоянович" - хареса ми, макар да е малко монотонна...

[Венцислав Стайков]

Препоръчвам ви "Чемширово дърво" на Камило Хосе Села. Но да се чете по специална рецепта - пет листа на ден са предостатъчни. Аз лично си отбелязвах отделни пасажи, в които има наименования на географски обекти, животински и растителни видове, малко известни етноси, поверия, рецепти, предания. Или за да не полудееш, докато търсиш точката в дадена глава е препоръчително - половин час четене и два часа ровичкане в интернет. В книгата има от всичко - философия, сюрреализъм, даже на доста места и щипка циничност. Села е бил на 83 години, когато е публикувал този свой последен роман. Но в книгата има толкова живот, енергия и авантюристичен дух, че ако не бях се заинтересувал от автобиографията на писателя, никога нямаше да предположа, че един писател може да бъде такъв "тазманийнски дявол" и на преклонна възраст.
Майсторът си е майстор.

[Ваня Стефанова]

Някой чел ли е "Лимони на масата" на Джулиан Барнс - да сподели впечатления..? (че дотук ми е доста противоречиво чутото). Тъкмо свършвам "История на света в 10 1/2 глави" (определяна като емблематична за британския постмодерн впрочем и - основателно, сигурно... доколкото пак видимо "се държи" за кризата на смисъла и за идеята, че историята не е хранилище на истини за миналото, а набор от делюзии)... Не бих рекла че ще ми стане "настолна", но пък - леко се чете, увлича с ненатрапчива ерудиция и ирония, почти 'настоява' да е роман, макар 'спойките' вътре да са имплицитни (през мотива за Ноевия ковчег), а и видими повече като подтекст...

[Силвия Томова]

Много е забавна таз история. Чела съм я много, много отдавна и тогава ми се струваше доста оригинална. Аз пък съм на вълна скандинавска литература, открих Анне Рагде с нейните "Берлинските тополи" и ме грабна не, а просто пристрасти. Купих си втората част, трилогия е, и даже звъннах на издателството да питам кога ще излезе третата част, а оттам ме попариха да изчакам до есента... Майсторска, виртуозна и т. н. са много слаби думи. Изпитвах истински, детски трепет, докато четях, а си мислех, че съм го изгубила вече това чувство за книги...)

[Ваня Стефанова]

Много е забавна таз история. Чела съм я много, много отдавна и

По-точно коя: "История на света в 10 1/2" или "Лимони на масата"?... ( ако е втората, въпросчето ми остава). Кажи и за тези "Берлински тополи", де...

[Силвия Томова]

За история на света... Какво да кажа, просто ми върна вярата в хората, в разказването, онова, като в приказките, когато искаш да знаеш какво ще стане след това и след това... Накратко, описват книгата като сага, тя е такава, животът на трима братя, тяхната среща след смъртта на майка им, родови тайни, и радости, и тъги, и любов, и раздели... (ужасно банално звучи, отврат), но пък е толкова стройна, дисциплинирана книга, която не е разточителна, можеш да я прочетеш за един ден, на един дъх и си там, в Норвегия, на фиордите. Просто страшна книга. Нито веднъж не ми бе фалшива, невероятен разказвач да не се изкуши да смени тона поне за малко, ей така... Изгледах и няколко интервюта с авторката в нета, до степен такава ме омагьоса. А хубавата новина е, че през есента тя лично ще представи у нас третия си том от въпросната трилогия. Една книга чужда на модите, сякаш всички литературни моди и прочие разни истории разпокъсани никога не са съществували. Дори не мога да се сетя какво четох преди нея, споменът ми се стопи като ланския сняг... Ледена приказка. Чуй, тя говори много добре:
http://www.youtube.com/watch?v=gZhBwGbTFxM

[Ваня Стефанова]

Ами звучи наистина (чисто технически) като поредната късна производна на 'романтизма' (или даже - ако си позволя лекомислието да се предоверявам на литературната история - на романтизЪма... де да знам). Обаче и скандинавците (даже според литературната история) са "друга бира"...   та - ето това от казаното ти, няма как да не ми е интригуващо, и ти благодаря

Нито веднъж не ми бе фалшива, невероятен разказвач да не се изкуши да смени тона поне за малко, ей така...

Една книга чужда на модите, сякаш всички литературни моди и прочие разни истории разпокъсани никога не са съществували.

Ще ги потърся тези книги...