Какво четем в момента?

[Силвия Томова]

Някой май бе писал тук за "За красотата" на Зейди Смит, при втори опит да я прочета съм преди края й... Та, ако някой иска да разбере как изглежда академичният литературен свят в Щатите, това е книгата... И не е лошо написана. Ако авторът бе наше момиче бих обявила книгата за снобска, но като оставим това адски увлекателно пише и академичните среди на пух и прах - нищо ново под слънцето, но увлича.

[Павлина Каналиева]

Откритие от кашоните: "Вечният еснаф" на Йодьон фон Хорват - за разлика от името на автора  романът-триптих е сатиричен,игрив и четивен. Езикът е поетичен, атмосферата - приказна. В книгата има и разкази.

http://bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=7180

http://alba.hit.bg/delit/buchbesprechungen/horvath1.htm

[Александрина Георгиева]

Точно довършвам "Улица Консервна" на Стайнбек. Мила хипария, неебателност и леко леещо се повествование. Магьосник е с описанията. (:

[Георги Милев]

Дочетох "Доброжелателните" на Джонатан Лител (всъщност още преди месец, ама тогава не ми се говореше, исках да я забравя...не успях). Какво да кажа - за мен беше много важна книга, от типа на "Архипелагът Гулаг", при това роман (фикшън, както се казва). Един задълбочен разрез на злото - както за природата му, така и за участниците...които биха могли да бъдат всеки, независимо от волята им/ни (освен ако не са избрали смъртта). Дяволски добре написана. Може би, пак според мен, главният герой, д-р Ауе, не е трябвало да бъде пращан от автора във всички (или повечето) знакови за Втората световна война точки на военните действия - но, сега си давам сметка, доколкото той е  протагонист, е уместно. Ако читателят успее да се откъсне от натиска на ужаса, би могъл да види много литературни препратки - към митове, книги и идеи...
И тъй като скоро няма да я препрочитам  - обаждайте се да я преотстъпвам!

[Силвия Томова]

"Торинска комедия" на Михаел Крюгер - жестока просто, неочаквано хубава. И прочетох последната, буквално гореща книга на Оз "Животът и смъртта в рими" (около 150 стр., чете се за два-три часа) и страхотно се разочаровах този път.

[Ваня Стефанова]

И прочетох последната, буквално гореща книга на Оз "Животът и смъртта в рими" (около 150 стр., чете се за два-три часа) и страхотно се разочаровах този път.

Сега ме присети да се върна към "История за любов и мрак" - завехна ми с месеци, обаче си знам, че е така, донякъде и понеже четох първо "Черната кутия". Помислих си - дали не е пак 'при сравняване с', или ти е наистина разочароваща книгата (още малко да разкажеш - ако и когато може )...   

[Силвия Томова]

Последната книга на Оз е разказ за 8 часа от живота на един писател, покрай премиерата на негова книга. Оф, ужасно скучна е, та писателят задява дамата, която чете на премиерата му откъси от въпросната книга и ах, следва чак анатомично описание на тяхната близост, подробно и гадно, колебанията на въпросния писател, котката на самотната дама, нейните колебания, бархетната й нощница, прозорците към съседите, пердетата, през цялото това време писателят си фантазира животите на хората, които вижда, и уж трябва да се възхитиш примерно от въображението, пък то става досадно в един момент, много малко ирония, никаква самоирония, вместо това самосъжаление, не особено богат език, не особено впечатляващ стил, сякаш Оз ужасно е остарял... Нищо общо с великолепната "Черната кутия", която май му е най-добра от всичко, на което съм попадала. Признавам, че "История за любов и мрак" не можах да прочета. Но предполагам, че все ще се намери някой, който да падне на "Животът и смъртта в рими", подозирам обаче че това би било само снобско обожание, защото е модерно или защото ах, темата за творчеството и т. н. Единственият момент, на който се усмихнах бе отношението на ах, автора към ох, критиката, беше забавно, всичко останало може и без него.)

[Петя Хайнрих]

Особено ценя предложенията за книги на Силвия, щото тя чете интересни неща. И най-хубавото - винаги, ама абсолютно винаги, успява да събуди любопитството ми, още повече, че понеже четем на различни места, в които се ширят и различни моди, често попадам на заглавия, които тук трябва да ги ровя из разни затънтени места в библиотеката, някакви книжлета, непипвани от двайсетни години и подобни.
Сега страшно ми събуди интереса с тази книга на Оз. Аз пък, честно, "Черната кутия" след средата успешно я захвърлих и не изпитвам никаква потребност да я дочета, освен ако някой не ме накара насила . Още в самото начало ме скапаха лирично-трагичните писма на майката, после ме скапа тази ориенталско- разточителна описателност...Просто не е много по вкуса ми, не знам. Но ще опитам непременно още веднжъж с Оз.

[Силвия Томова]

Петя, тогава виж Михаел Крюгер, би трябвало да ти е под носа, особено добра книга, поне за мен, е Торинска комедия... За втори път ми се случва да чета паралелно книги, които се въртят около творчеството. Първия път бе с Ерика Джонг и Стивън Кинг, вторият е много по-добър, а сега с Оз и Крюгер, вторият е несравнимо по-добър, аналитичен, хитър, неочакван, богат... Оз ми заприлича малко на Филип Рот, и на Кундера, просто като почнат да оплакват отминалата слава на младостта и започва да ми се гади, бившият мачо, бившият любовник, бившият... По тоя повод един наш критик за една нашумяла наскоро наша книга бе писал нещо от рода, че психотерапията би била по на място от литературата...
А "Черната кутия" се отпушва, казано грубо, когато се намесва адвокатът, така не съм се смяла на книга сигурно от детството си, толкова тънък хумор и такава изискана ирония, че... нямам база за сравнение) Крюгер е и поет:

Единадесетата заповед

Не умирай,
моля те.

Та, само да допълня за Крюгер, тъй като го видях и лично, много земен човек, изключително топъл, никаква звездомания и трябва да призная, че силно впечатлена от излъчването му си купих тази книга и се оказа, че не съм се подвела. 

[Петя Хайнрих]

Записвам, записвам... пак ще си говорим, нека да прочета .

Това с психотерапията ми хареса.

[Ваня Стефанова]

Последната книга на Оз е разказ за 8 часа от живота на един писател, покрай премиерата на негова книга. Оф, ужасно скучна е, та писателят задява дамата, която чете на премиерата му откъси от въпросната книга и ах, следва чак анатомично описание на тяхната близост, подробно и гадно, колебанията на въпросния писател, котката на самотната дама, нейните колебания, бархетната й нощница, прозорците към съседите, пердетата, през цялото това време писателят си фантазира животите на хората, които вижда, и уж трябва да се възхитиш примерно от въображението, пък то става досадно в един момент, много малко ирония, никаква самоирония, вместо това самосъжаление, не особено богат език, не особено впечатляващ стил, сякаш Оз ужасно е остарял... Нищо общо с великолепната "Черната кутия", която май му е най-добра от всичко, на което съм попадала. Признавам, че "История за любов и мрак" не можах да прочета. Но предполагам, че все ще се намери някой, който да падне на "Животът и смъртта в рими", подозирам обаче че това би било само снобско обожание, защото е модерно или защото ах, темата за творчеството и т. н. Единственият момент, на който се усмихнах бе отношението на ах, автора към ох, критиката, беше забавно, всичко останало може и без него.)

Ясно. Аз след "Черната кутия" взех "История..."-та му, но понеже ѝ се оказах бая вяла компания, рекох да не тръгвам тутакси и за тази книга, а да взема да си питам първо. Мерси за подробностите, Силвия.

[Станислава Станоева]

не съм чела нищо на Амос Оз, признавам, но пък аз съм си такава - винаги губя интерес към автори, които стават изведнъж модни и оборотни и се харесват на всички... подозрително ми е нещо и ми звучи прекалено рекламно. Оз стана известен с дъ биг рекламата, която му направиха от издателство "Милениум"... прекалено ми го прехвалиха, та чак не искам да го отворя даже...
аз в момента привършвам Ромен Гари "Животът пред теб" - малко ми беше странен в началото, но все повече ме спечелва
препрочитам сборника с разкази на Франсис Кинг "Човекът сам е бродник" - много го харесвах преди години, сега нещо ми звучи остаряло, но пак си е добър
изчетох и всички приказки на Оскар Уайлд (трябваше да ги знам, защото участвах в едно предаване за него) - в тоя пич какви неща открих и изобщо - голям е Оскар. интересното е, че в предишен период от живота съм харесвала едни приказки, а сега - други. просто сякаш е хванал цялостното порастване на човека в тях.

[Силвия Томова]

Станислава, и при мен е така, много рядко да прочета нещо, което всички хвалят, не помня защо, но с Оз направих изключение и не съжалявам. "Черната кутия", за мен, е най-добрият му роман. Ромен Гари не мога да го чета аз... всякакви опити правих, вкл. и с "Голям гальовник", но не. Попаднах на Махайло Пантич и много, много ми допада. Разказва една историr от всички възможни гл. точки, остроумно, леко, неочаквано. Освен това не е съвсем класически разказ, поне според мен, не се движи строго по някаква сюжетна линия, силно асоциативен е, провокативен.

[Силвия Томова]

Още една книга, която всички хвалят и която на косъм се размина да мине в графата "книги, които не можах да прочета". "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери, за която Иво някъде бе писал, че е бестселър във Франция, за 2008 г. авторката е в топ 10 на най-известните писатели въобще, книгата е преведена на 50 езика и прочие, и прочие... Романът завършва патетично, започва сложно, чете се трудно и изисква невероятна ерудиция (то не бяха философски бележки и кратки есета, то не бяха литературни препратки и какви ли не вметки за изкуството, красивото, смъртта, времето, любовта, самотата, богатството, бедността и т. н.), на моменти звучи превзето... и ледено. Това, което спаси книгата в моите очи е чудесното тънко чувство за хумор, вплетено тук-таме, и това бе единствената причина, която ме накара да я дочета... Подозирам обаче че книгата ще намери свои повече от възторжени фенове и у нас, повечето от академичните среди, съмнявам се, че това четиво (с изключение на края на романа) може да предизвика чист възторг у неподготвен читател (в смисъл да не се е интересувал никога от Кант или Хусерл или Лакан...) И поради тези последните и наистина тегавите разсъждения почти на всяка страница, ми остави чувството за нещо изкуствено, написано повече от любов към интелектуалните ребуси, отколкото желание да се разкаже една просто история. Просто историята звучи чак кухо и наивно, ако я съблечеш от философските размисли. И добре, че краят остави светло чувство... Противоречива книга, бас хващам, че доколкото има критика у нас ще я възхвали, но книгата е наистина за ограничен кръг читатели... и не съвсем висока литература. Просто излишно, натоварващо сложна.

[Петя Хайнрих]

Още една книга, която всички хвалят и която на косъм се размина да мине в графата "книги, които не можах да прочета". "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери, за която Иво някъде бе писал, че е бестселър във Франция, за 2008 г. авторката е в топ 10 на най-известните писатели въобще, книгата е преведена на 50 езика и прочие, и прочие... Романът завършва патетично, започва сложно, чете се трудно и изисква невероятна ерудиция (то не бяха философски бележки и кратки есета, то не бяха литературни препратки и какви ли не вметки за изкуството, красивото, смъртта, времето, любовта, самотата, богатството, бедността и т. н.), на моменти звучи превзето... и ледено. Това, което спаси книгата в моите очи е чудесното тънко чувство за хумор, вплетено тук-таме, и това бе единствената причина, която ме накара да я дочета... Подозирам обаче че книгата ще намери свои повече от възторжени фенове и у нас, повечето от академичните среди, съмнявам се, че това четиво (с изключение на края на романа) може да предизвика чист възторг у неподготвен читател (в смисъл да не се е интересувал никога от Кант или Хусерл или Лакан...) И поради тези последните и наистина тегавите разсъждения почти на всяка страница, ми остави чувството за нещо изкуствено, написано повече от любов към интелектуалните ребуси, отколкото желание да се разкаже една просто история. Просто историята звучи чак кухо и наивно, ако я съблечеш от философските размисли. И добре, че краят остави светло чувство... Противоречива книга, бас хващам, че доколкото има критика у нас ще я възхвали, но книгата е наистина за ограничен кръг читатели... и не съвсем висока литература. Просто излишно, натоварващо сложна.

Една от книгите, които дълбоко и трайно ме впечатлиха. Книга, която четях дори ходейки. И в която се открих по малко, предимно в склонността си да не мога да се съсредоточа върху една тема и да се отклонявам. Също и елементите с японските работи, понеже познавам общуването с японски съседи. Малко ми напомни абсолютно любимата ми книга за всички времена "“Животът, начин на употреба” от Жорж Перек. Ако напиша роман и имам образец на влияние, това би бил точно последният, а също малко и дамската бъбривост на Барбери.

[Силвия Томова]

Оф, не знам... Може ли таз книга да мине за постмодерна, примерно, при толкова много разнопосочни тези... и много дразнещото за неизкушения от хладнокръвни и безплодни разсъждания за живота, смъртта и смисъла въобще, читател. Изкуствено ми беше, наистина. Освен в лабораторни условия (литературни) такива хора не могат да съществуват - нито портиерката, нито момичето на 12 с разсъждения като на доцент по философия, за японеца - не зная, но не ми бе убедителен и той. Бях наистина впечатлена обаче от някои стилистични хватки, и от езика. А Перек - не, не съм чела. 

[Петя Хайнрих]

А Перек - не, не съм чела. 

Няма да ти хареса. Една от най-скучните и изкуствени книги, които съм чела

Друго беше също интересно за мен - изпразненото от смисъл строго класово общество, каквото наистина го има все още и все повече се задълбочава. Много френска книга. Разбира се, че няма такива герои, те са преувеличени до толкова, че човек започва да им вярва. Но също е вярно, че съм срещала касиерката-философ, която може да мине и за портиерката (или не знам как е преведна службата й на български ) Също е вярно, че еротичното по японски е съвсем неразбираемо за средния европеец... и такива неща. Но наистина - книгата започва тягостно, много досадно...

За мен беше вълнуващо, че ми беше дадена от приятел, който каза: "Ти трябва да я прочетеш, това си ти"

[glossar]

"Животът, начин на употреба", дори и само заради заглавието си (маркиращо фундаментална промяна в самоописанията на света на европееца...), за мен е най-важната книга на втората половина на ХХ век... което, разбира се, не значи, че е най-добрата или най-интересната... 

[Ваня Константинова]

Както описвате и двете книгата на Барбери, надушвам, че ще ми хареса, пък и обожавам Перек. Не знам дали е важен и не ме интересува, страхотен писател е. Аз се позабавлявах вчера с "Басни за комунизма" на Славенка Дракулич - най-после имаме тази авторка на български. Надявах се да има и глава за България, защото Славенка прекара кратко време у нас, докато събираше информация за романа, но ни няма. Е, това не прави книгата по-малко читаема, с интересното хрумване откъс от най-новата история на Германия, Полша, Югославия, Румъния, Албания да бъде разказана от различно животно. Особено харесах първата глава, в която една къртица, виден учен историк, споделя теорията си за берлинската стена. Интересна е, макар и малко лековата за моя вкус, но може би това е идеята.

[Силвия Томова]

Петя, браво, каза го. Това го пропуснах, успехът на книгата вероятно се дължи и на тази концептуална, не съм сигурна за думата, рамка. Разрез на обществото, класовото разделение и прочие... апропо, така говореха и нашите соц.-критици едно време, с подобен език за "упадъчното изкуство". Докато четох си отговорих защо ми харесва Оз или защо ми харесва Кутси, автори от същия калибър..., защото говорят и разполагат сюжетите си в абстрактни рамки, без последното направо да съсипва героите им до ниво на суха координатна система. Но не мога да не призная, в моментите, когато разсъжденията на Барбери не ме дразнеха, има уникален почерк в  опитите й да внуши, че тези "общочовешки" въпроси силно вълнуват повече от трима-петима души...   
Ваня, тази книга, за която говориш не си я купих именно, защото ми прозвуча претенциозно, а и май излезе около 10-ноемврийските напъни и ние да се включим в отбелязването на падането на завесата. Вероятно аз съм проблемът, да ви кажа, силно се дразня напоследък от идеологически хватки...