Клю-клю около литературния "Нобел"`2009

[Петя Хайнрих]

Ей, хора, стига вече - изкарахте Херта Мюлер по-черна от дявола. Напротив - напълно си заслужава вниманието, това е една добра писателка. А че на нас не ни харесва да четем за режими и репресии, това си е наш проблем. Малко ми се струва преувеличено хвърлянето на камъни. Направо съжалих, че започнах първа (ако си послужим с езика на децата).  Аре да прочетем нещо повече, а? Като поет, например, си я бива доста.

[Ваня Стефанова]

Чак пък 'камъни' и 'дявола'... Ама - верно, то и тук може всеки да си е чул каквото си ще, та да повторя: скучен ми е типа наратив (не само поради тематиката). А тъй или инак ще срещаме тепърва повече текстове от/за Херта, та значи - няма лошо да ни изкушиш със стиховете ѝ, щом ги бива...

[Филип Кабакян]

Както би казал Нобел: Язък за барута!

[Силвия Томова]

Е, Петя, добри писатели много, с такъв бесен, базиран на омразата почерк обаче са тя и още сигурно двама. Цялата преса бе сащисана от избора, та ние да останем по-назад? Честно, докато не я преведат, (стиховете, примерно), няма как да си изградиш някаква представа, но съдейки от преведеното и пуснато в тази само тема... хайде пак да сваляме шапки на по-големия ли, облечен с власт и въоръжен като институция... Е, не. Не и не. )
Най-големият удар по имиджа на когото и да било е анекдотът. Такива има и за Обама. Затова на мен лично ми се стори уместна вметката - Херта ху?)

[Петя Хайнрих]

Силвия, аз не откривам в писането й "бесен, базиран на омразата почерк". Напротив - точно в последния й роман откривам по-скоро опоетизирана болка, може би на места твърде кичозни описания в стилистиката на съветските филми. Омраза не открих.

Самата Херта Мюлер е изключително крехък и скромен човек. И изобщо не се бута в общественото внимание. Изобщо не става дума да й се сваля шапка, но просто е смешно да се громи тук и то от нас, които не сме по-велики писатели и по-скоро можем дори да понаучим нещо за занаята от нея (добре де, не мога да говоря от името на всички ни, но да кажем - повечето от нас тук могат да научат нещо от нея ) . Всеки попрочел откъс тук-там (включвам и себе си) веднага се хвърля да каже колко не му е харесало и как не си струва. Повярвайте ми, ако трябва да класирам Херта Мюлер сред всичко, което съм чела, бих я поставила в горната половина на списъка. Не ми е любима и не бих я препрочитала, но ценя това, което прави. В същото време ние тук драскаме злоба, вместо да седнем да пишем свястно, това ми е приказката. Просто това тук не е градивна критика, а си е точно упражнение в издребняване.

И понеже изхождам от други позиции - ще сваля шапка на 1000 човека и 1000 пъти ще си помисля преди напълно да отрека някого. Затова ми стана неприятно. И ми е доста неприятно да се включвам в масово оплюване, затова реших да възвърна баланса на нещата, който за мен е доста важан. Та това от мен по темата.

[Силвия Томова]

Петя, от прочетеното дотук от нея на български аз съдя, че има омраза в писанията й. Базирам се само върху преведените й текстове. Включвам се отново, за да изразя учудването си от факта, че едва ли не не трябва да се изказва мнение за някого? Защо? Апропо, такива намеци с такъв уклон съм срещала не само тук - не трябва да се обсъждат автори, да им се споменава името, да се говори, че не ти харесва, но ако ти харесва значи споменаване е ок. Не съм съгласна с този възглед. А каква е Херта Мюлер като човек малко ме интересува, Нобеловият комитет не й е дал наградата заради личните й качества, а и заради политическите присъди!!! в текстовете й - ако последното го казвах само аз, ок, ще се засрамя... А за свястното писане, кво да ти кажа - не видях дописка за Херта Мюлер на нито един носител на Пулицър за журналистика, примерно... И въобще малко се обърках. Значи ако съм математик, да речем, не мога да изкажа мнение за литература, а напротив, трябва някой критик професионал да ми казва кво да харесвам и какво не? И щом някакъв комитет отличава някого задължително да замълча? Не аз лично, а въобще. Всеобщ конформизъм, угодна цензура и принаждане на комплекси..., клавиатурите под ключ)
Сетих се нещо, на което ми напомня този разговор. Тази сутрин в едно предаване водещ пита премиера Бойко Борисов: Г-н Борисов, в някои вестници, а и електронни сайтове вече се заговори за това, че балонът с обвиненията към бивши министри се пука. Прокуратурата не намери основание за повдигане на обвинение към едикого си... И Борисов вместо да отговори по същество запита: В кои вестници пише такива неща? (Прозвуча сякаш след секунди ще се саморазправи с вестниците, които не са писали правилно)

[Петя Хайнрих]

Включвам се, за да отговоря на въпросите. 

Включвам се отново, за да изразя учудването си от факта, че едва ли не не трябва да се изказва мнение за някого? Защо

Силвия, естествено, че можеш да си говориш каквото си искаш. Имаш това право. И коментарът ми не беше директно насочен към теб, а към общия тон на последните изказвания. Можеш да си изказваш мението си от позицията си на Силвия Томова,  Х. от позицията на Х. и аз пък си изкавам моето от мое име. И това е смисълът на целия разговор. Не виждам никаква цензура, нито нещо драматично. Просто ми се строи преувеличено отричането на Х. Мюлер. На мен така ми се стори и затова го казах - за да се дистанцирам от това, което вероятно ще се каже още тук за нея. Честно - не ми е приятен този тип критика (дори не бих го нарекла критика, а да кажем - подхвърляне на негативни впечатления) и затова искам да възразя, нищо повече. Ти си оставаш в правото да мислиш и да говориш както си искаш.

Апропо, такива намеци с такъв уклон съм срещала не само тук - не трябва да се обсъждат автори, да им се споменава името, да се говори, че не ти харесва, но ако ти харесва значи споменаване е ок. Не съм съгласна с този възглед.

И аз не съм съгласна. И както знаеш, когато не ми харесва нещо, си го казвам. Това добре го мога. И изобщо дори не ми пука. Разбира се, аз го казвам по-меко, вероятно това ми е грешката, но такъв тип съм си - бия с усмивка. Ти си го казвай както ти си искаш. В конкретния случай я защитавам, защото не бих казала, че не ми харесва, че имам нещо против начина й на писане и изобщо против възгледите й. Нямам никаква причина да я обвинявам в нищо - тя пише това, в което вярва и го прави убедително. И отново - нейната тема не е моята любима тема, но вероятно има хора, които ги вълнува и мога да го приема без проблем.

А за свястното писане, кво да ти кажа - не видях дописка за Херта Мюлер на нито един носител на Пулицър за журналистика, примерно... И въобще малко се обърках. Значи ако съм математик, да речем, не мога да изкажа мнение за литература, а напротив, трябва някой критик професионал да ми казва кво да харесвам и какво не? И щом някакъв комитет отличава някого задължително да замълча? Не аз лично, а въобще. Всеобщ конформизъм, угодна цензура и принаждане на комплекси..., клавиатурите под ключ)

Винаги можеш да изказваш всякакво мнение, Силвия, никой не оспорва това - и като математик за литература, и като астронавт за кулинарно майсторство. Изобщо никъде не съм казала подобно нещо, може би има някакво недоразимение. В случая конформизъм, според мен, е да се плюе по Херта Мюлер, всички го правят.

А това, че никой с Пулицър не е писал нещо за нея, не го разбрах, ама карай. Тоест разбирам го така: Ако виден художник не напише нищо за Мона Лиза, значи би могло да си помислим, че картината не струва, макар да са я пляснали в Лувъра Шегувам се, Силвийооо, не ме ядосвай, че ще почнем с шамарите. Кефиш ме, честно! И е удоволствие да се спори с теб, защото си умен събеседник с желязен юмрук, а човек предпочита да си говори с такива, нали? Не с пихтии. Аре, отивай да пасеш, че много загоряхме в тази тема.

Останалата част от коментара с прокуратурата и Бойко Борисов не мога да коментирам, щото не знам за какво става дума. Нито съм наясно кой е Бойко Борисов (чета на български само сайтове за литература, а там много не се говори за него), нито знам нещо за прокуратурата.

[Силвия Томова]

Щастливка! По повод Борисов го казвам това, а вметката за Пулицър бе в смисъл (вярно не особено добре поставена), че не е необходимо непременно да си някакво високо ниво, отличен с Пулицър, примерно, че да говориш за Мюлер, за Хикс, за Петров или Иванов... В този дух, но остави. А Борисов е нещо като Уго Чавес, нещо като Кастро, нещо като Обама, нещо като единственото светило на небосклона медиен. И един анекдот, който чух снощи. Борисов си говори: Ако няма моя снимка в някой вестник, значи тва е телевизия...

[Иво Георгиев]

Всеки попрочел откъс тук-там (включвам и себе си) веднага се хвърля да каже колко не му е харесало и как не си струва.
........
И ми е доста неприятно да се включвам в масово оплюване, затова реших да възвърна баланса на нещата, който за мен е доста важан.

Петя, не се "хвърлям" никъде, нито се включвам в масово оплюване - просто изказах мнението си относно два разказа на въпросната писателка. Както когато много харесаш нещо, понякога ти се иска ти самият да си го написал, така и обратно - когато нещо не те кефи си казваш: не бих искал да пиша по този начин, щото даже и в "Глоси" няма да ме поканят. )
Това не значи, че от тези 2 разказа си правя изводи за цялото творчество.
Иначе се възхищавам на твоя стремеж да си "извън масовката" - уверявам те и аз не си падам по явления от типа "юруш на маслините".
Основното, за което става дума е, че имаме силни подозрения, че и тази година Нобелът за литература е присъден повече за политически, отколкото за литературни достойнства. Дано не сме прави.

[Петя Хайнрих]

не бих искал да пиша по този начин, щото даже и в "Глоси" няма да ме поканят. 

Иво, съгласна съм!
Обаче...
предлагам да поканим Херта Мюлер в "Глоси"!!! 

Знаеш ли, грабнах онзи ден от една книжарница един много полезен наръчник със заглавията на книги, печелили престижни лит. награди по света и у нас (у нас, тоест  ) през последната година. Много полезно четиво, защото ми спестява часове ровения из Интернет. Може би, ако има интерес, да попрепиша някоя и друга част от него.

ПП: В едно обаче съм сигурна - на ботанически теми биеш Мюлер поне с 1:0 

[Ваня Стефанова]

Иначе се възхищавам на твоя стремеж да си "извън масовката" - уверявам те и аз не си падам по явления от типа "юруш на маслините".
Основното, за което става дума е, че имаме силни подозрения, че и тази година Нобелът за литература е присъден повече за политически, отколкото за литературни достойнства. Дано не сме прави.

Иво, ха дано, ама надали…
 
...
А така щото и аз мислех, че това било "основното, за което става(ло) дума..." и т.н. - ето още малко читателски "подозрения" (понеже пак подозрително категорично ги споделям ):
"Както винаги. Нобеловата награда е награда, връчвана за политически ангажимент на иначе добри писатели. Но двусмислени, софистицирани, усъмнени в телеологията на щастливия конец писатели като Милан Кундера или Исмаил Кадаре, нямат високи шансове да я получат. Споменавам тях, защото измежду източноевропейските автори те превъзхождат Херта Мюлер хиляда пъти по хиляда."
Но пък - нека първо да дочакаме поканата за фрау Мюлер в ГЛОСИ - сетне пак да си поговорим по темата... пък може и по 'ботанически' теми да си поговорим (и за флората, и за фауната тоже).

[Силвия Томова]

Страшно интересно това за книжката и конкурсите, наистина Петя би ли дала малко повече подробности за книгата, ако наистина тя говори за нашите конкурси. Моето впечатление от родните такива напоследък е, че принципът става вече малко "Наш'та маса поздравява ваш'та"... последното мога да го докажа...

[Петя Хайнрих]

Страшно интересно това за книжката и конкурсите, наистина Петя би ли дала малко повече подробности за книгата, ако наистина тя говори за нашите конкурси. Моето впечатление от родните такива напоследък е, че принципът става вече малко "Наш'та маса поздравява ваш'та"... последното мога да го докажа...

Отговорът