Без

[Даниела Младенова]

Семафорът прилича на драцена
в размазаното от сълза море
и като морков улично ми свети
в стъргалото на смешното небе.

А някакъв рагтайм ме хапе зад ухото,
непроницаем джаз ми търси дом.
И ако непременно искам да потичам из морето,
дали морето ще даде любов?

Тук облаците гъбено ми светят,
водата става водораслен таратор
и сваля шапка с мидички на дъното,
зелена шапка - с дъх на сол.

Недей да подстрекаваш мойто счупване!
И без това дъждът маяка бърше.
Дали сме прах или не сме се случвали -
далечна е вълната, развълнувана и лунна.

Не виждаш - лятото вари яйца в морето,
кипи водата, ври и хлябът на брега забравен
(лятото го гали).
Маслини само имаме – от Бялото море

Дали забравихме обидите? – на стъклен кръст
ще ни разпъне слънцето на сутринта ни.

[Даниела Младенова]

Това можах, Петя, ако съм пропуснала някоя дума, казвай!

[Мария Донева]

))))))))))))
много е свежо!

[Петя Хайнрих]

Ok  , мерси мадам!

Остава само да си признаеш публично, че това е един лЕКПе:1/септ2009 текст и да сложиш връзка към страницата на експеримента или към някой от участниците, примерно към Велислава - моето вдъхновение за "Анита и маковете"  и готово. Сметката ще я сметна.

Благодаря ти за старанието (доста сюрреалистична картина май се е получала) и с радост още!

[Силвия Томова]

Това е налудно прекрасен текст, силно съм привлечена от особената му красота, ама какъв завъртян лаф, а исках да кажа просто нещо изискано, не става и казвам направо - браво.

[Даниела Младенова]

Обичам ви и ви благодаря!

(Вече мога да махна тая смахната драцена от профила си...)

[Ваня Стефанова]

Ъхъ, махай я вече (драцената) - а текстът ти, мислех си одеве, извоюва още пространства: от "налудното" - за смущаващо 'разумно' осмисленото.
Така де (одеве)...

[Даниела Младенова]

А как да му сметна процентите? Служебните думи броят ли се?