мис александруполис

[Станислава Станоева]

белите яхти
са яхнали кея
чайките чакат на пристана
дъжд дъждува
в косите ми мокри
фарът е гол и самотен без буря

черните старци
разбъркват тестетата
пият рицина и сквернословят
с ангелски погледи
гледат морето
но от този бряг все не отплуват

дългите улици
лазят по стръмното
дълго кафе пия дълго на ъгъла
дълго се взирам
в морето и хората
в дългия ден на ноември

[Ваня Стефанова]

Красота ноемврийска...
А защо 'центрираш' текста? (не е реторичен/провокативен въпрос, т.е. допускам, че неслучайно ми мига важно откъм 'бекграунда' такава една питанка - върху 'фоновете' самоирония и лиризъм и на това ти морскосиньо)...

[Ина Иванова]

Харесах скрития драматизъм, наслагването на очакване, на не-случване, дългата линия на хоризонта, в която са вперени очите на твоите старци 

[Филип Кабакян]

Хм, добре е нагнетено! И привидно статичните образи отнасят към пътя и възможностите... Все тръгваме, а винаги оставаме.
Хареса ми!

[Яна Монева]

дългите улици
лазят по стръмното
дълго кафе пия дълго на ъгъла
дълго се взирам
в морето и хората
в дългия ден на ноември

Стаси, толкова хубаво и приятно като естетическо усещане и фантазия  да си го представя беше прочита на това твое твжорение, като последният стих си го прочетох два пъти...
Много благодаря за удоволствието.
Я.

[Станислава Станоева]

Красота ноемврийска...
А защо 'центрираш' текста? (не е реторичен/провокативен въпрос, т.е. допускам, че неслучайно ми мига важно откъм 'бекграунда' такава една питанка - върху 'фоновете' самоирония и лиризъм и на това ти морскосиньо)...

 , евхаристо поли, В.
центрирам го, защото си играя с формата, няма нищо специално в този начин на подредба
радвам се, че си уловила самоиронията, ама много се радвам 
винаги съм изпитвала респект към прозорливостта ти

[Станислава Станоева]

Харесах скрития драматизъм, наслагването на очакване, на не-случване, дългата линия на хоризонта, в която са вперени очите на твоите старци 

мисля, че те са пробвали тази дестинация "от брега до хоризонта" много пъти в живота си, но е дошло време само да гледат този път и да живеят на спомени. морските хора се втвърдяват когато не могат да влизат в морето, стават като статуи
мерси, Инче

[Станислава Станоева]

Хм, добре е нагнетено! И привидно статичните образи отнасят към пътя и възможностите... Все тръгваме, а винаги оставаме.
Хареса ми!

Фифо, благодаря, много исках да го нагнетя, с тези повторения, елипси и т. н., радвам се, че съм успяла да го постигна.
Че къде да отидем, освен извън себе си, нали? 

[Станислава Станоева]

дългите улици
лазят по стръмното
дълго кафе пия дълго на ъгъла
дълго се взирам
в морето и хората
в дългия ден на ноември

Стаси, толкова хубаво и приятно като естетическо усещане и фантазия  да си го представя беше прочита на това твое твжорение, като последният стих си го прочетох два пъти...
Много благодаря за удоволствието.
Я.

аз ти благодаря, Яна
в един неделен град всичко е дълго и сякаш прожектирано на забавен каданс, с тревожността, че всичко ще свърши и то съвсем скоро...
и всичко ще стане отново делнично...

[Силвия Томова]

Хубаво е много. Една дума знам на този език - ефтихия)

[Станислава Станоева]

Хубаво е много. Една дума знам на този език - ефтихия)

е, какво повече да искаш да знаеш - тя е достатъчна тази дума, виж колко е пълна и цялостна и как красиво звучи
пожелавам ти я с цялото си сърце 

[Венцислав Стайков]

E, толкова хубаво дори аз не мога да го напиша  Едно приключение на съзерцанието.

[Станислава Станоева]

E, толкова хубаво дори аз не мога да го напиша  Едно приключение на съзерцанието.

  можеш, можеш
какво ли ни остава, освен съзерцанието, особено ако наоколо има море...
поздрави, Венци