Кристине Буста

[Ваня Стефанова]

Старата Анкара

Изсушени – като лястовичи гнезда 
в скалата   
царства, разтрошени в колиби. 
Римски каменни отломъци – 
спечени в глина... 
Рони се покривът от колоните 
на храма – 
за измътването 
на достолепните щъркели.

Кръстьо Станишев, превод от немски


Есен над Виена

Вечерта надува червени фанфари
и сипе листа в златните пещи,
студът ги изпича.
Тръпки набръчкват плътта на реката,
и като гнездо, пълно с врабчета,
моят град се гуши
край огъня.

Венцеслав Константинов, превод от немски


Затъмнение

След полунощ прилетяха черни петли.
Изкълваха звездите, а после накацаха тихо по стрèхите.
Никакъв грак не издаде предателите, никой в нощта не заплака.
Недостъпни за болката на предадените,
те останаха зад стените на заговора
неумолимо сами със себе си.

Венцеслав Константинов, превод от немски

***
Понякога трябва да си почиваме 
посред квадратите слънчеви 
на изоставените дворове на пладнята. 
Порти като ангели, 
тъмни крила, 
навътре приплеснали, 
отвореност, 
през която влизаме и излизаме, 
светлина заслепяваща 
и хладината на сенки. 
Вечер, когато портите се затварят, 
ние сме извън, 
или у дома. 

Кръстьо Станишев, превод от немски

[Ваня Стефанова]

Истанбул

Не чувахме мюезина – 
крещяха търговците. 
Хамалът напразно викаше – 
бучеше сирената на кораба. 
Само Христос, три пъти пленник 
в позлатената стена 
от маслиново дърво - 
в мрежите на рибарите 
мълчеше. 

Ана Александрова, превод от немски

Камъкът

Понякога попада камък в мелниците
и те мелят пясък.
Едва обаче с хляба
чуваш скърцането му.


Венцеслав Константинов, превод от немски

[Ваня Стефанова]

Звездни картини

Под моя балкон
имам едно зелено небе,
в което посред бял ден
изгряват звездите:

листо-звезда след листо-звезда
на дивия магарешки бодил.


Когато се отвори клетката

Първо освобождаваш птиците,
те се разтварят в синева.
От техните отдалечени гласове
пламва надгробния надпис на шумата.

Тогава започваш да примамваш вятъра,
но той вее, където поиска и остава
за малко като загнезден дъх в решетката.

Накрая счупваш мрежата и пръчките
и те неописуемо изчезват в светлина
и животът ти се стопява
в буква от трева.

Ирина Велева, превод от немски