събота и един особен продавач на книги

[Бина Калс]

дълга събота като трудно раждане
продължително натискане на звънеца
което чак наранява условностите
на рамките

кришна харе кришна харе харе
отдавна е хвърлил ласото
върху този усмихнат младеж
за да вярваш на очите и бледите усти
готов да ти продаде
това което не се продава
майка му дали знае къде живее

отрицание на отрицанието
не ме приближават луксозните твърди корици
на съществуването им
ала сякаш паднал от място
по-изгубен и от обетована земя от хензел и гретел
е някак още по-изгубен пред моята врата

момче, къде ти е иглата в компаса
или ти нямаш компас
и не си момче, а самопровъзгласил се адепт
аз не съм хартия
и не можеш да пишеш с глас върху мен

събота отвън в единство и множество
на препускащи автомобили –
форми на общуване

младоженци пред прага на метафизиката на брака

полилеят вкъщи регистрира земетресение
имитативно.

[Ина Иванова]

Да, точно от тази врата започват посоките  И всички компаси остават без стрелки, когато героинята упражнява онова взиране в-себе-си, което е неизбежно навътре.
Това стихотворение е нежна алхимия между метафизика и скепсис. Очарователно!

[Бина Калс]

Инче, прекрасна...как намираш такива думи
аз пък...в първия момент прочетох "метафизика и сексис"...

[Венцислав Стайков]

Като потомък на адепти и адаптиран в измеренията, съм свикнал да виждам микрочиповете  в главите на хората и тяхното имитативно извисяване
Много интересно си изградила стиха. Поздравления
А след скепсиса неминуемо идва сексиса. Затова земята се тресе на всяка стотна от секундата, както са установили наскоро учени от Анадолския университет

[Весела Радева]

дали тази разказвачка на птици по ноктите им и на вълни по пеещите гребени знае, че е липсвала?) ..хубаво-тъжен сабатикал, бибс