Истанбул

[Венцислав Стайков]

Колко века са погълнати
в корема на динозавъра!
Колко съдби по нетленните камъни!
Времето бавно изтича
и превръща черното в мраморно.

Няма да литнат ракетите каменни -
минарета пробили небето,
а в златарските магазинчета
все ще светят лъчите на слънцето.
Ще си спомнят вълните за кораби,
оставили дири в картините
и ще хвърлят рибарите мрежи,
уловили от Босфора мигове.
Ще кървят по-силно от залеза
по чаршиите сочните нарове
и ще броим с броениците
в най-ароматната вечер звездите...

Колко века са погълнати
в корема на динозавъра?
При пълнолуние попитайте полумесеца!

[Филип Кабакян]

Е, наистина!... Това е много добре видяно. И добре почувствано.
Поздрави за хубавото стихотворение!

[Станислава Станоева]

този град е вдъхновил не един и двама автори (включително и мен, и то на няколко пъти  )
добре си се справил, Венци, поздрави!

[Райчо Русев]

Поздрави!
"Във Истанбул, в града голям,
при милиони хора,
душата ми остана там,
под формата на кораб...")))

Живял съм три години там. Няма да забравя, веднъж разговарях със стар турчин, изселник от България.
Пита ме:
- Харесва ли ти Истанбул, момко? (тогава минавах и за млад)))
- Харесва ми - казах, - особено Босфора.
- Ех, да знаеш колко мъка има в тоя град...

Иди го опиши!!!

Бъди!

[Лили Качова]

Не съм била в Истанбул, но имам една стара книга от Христо Бръзицов "Някога в Цариград". Магия някаква има там и вероятно идва от космополитността му и смесването на култури. Много е свързан с нашата история. Дори само Христо Фотев да прочетеш

Роден в Истанбул, 30-годишен,
но гражданин и жител на Бургас

ти стига да събуди интереса.
Благодаря, Венци!