път

[Станислава Станоева]

цял живот дълбаеш в кухините на камъка
присяда в нозете ти дъжд
избелял от пътуване

в бурен одраскваш мечтите за заминаване
домът ти е планина
която изкачваш 

зелените дни се затварят във елипса
не познаваш смъртта
зад вратите на другите

и заспиваш
научил последната истина че животът
е нежно малко дърво
с обрулени ябълки

[Лили Качова]

Запазена марка - Станислава. Чувствена, образна поезия. Внушенията са деликатни, без силово натрапване.
Удоволствие ми е да те чета.

[Станислава Станоева]

Запазена марка - Станислава. Чувствена, образна поезия. Внушенията са деликатни, без силово натрапване.
Удоволствие ми е да те чета.

Лили...

[Мария Донева]

хубаво стихотворение
малко елипсата не я разбрах, но нещо си представих
и краят не ми е подреден
но стихотворението наистина е хубаво

[Станислава Станоева]

хубаво стихотворение
малко елипсата не я разбрах, но нещо си представих
и краят не ми е подреден
но стихотворението наистина е хубаво

понякога в поезията трябва да има някаква загадъчност, не да разбираш, а да си представяш, да е хаотично, за да може да се научиш да подреждаш реалиите...
благодаря, много се радвам, че ти е харесало

[Венцислав Стайков]

В стихотворението ти има красива символика и философска вглъбеност.
На мен още не ми се спи за последно, макар и да съм разбрал, че всеки е скрил по една ябълка в джоба си и чака удобния момент да отхапе от нея.
В този смисъл и ябълката не пада по-далече от корена си
Сполай ти

[Яна Монева]

като откровение е това стихо...
много, много ми харесва...
особено края-

и заспиваш
научил последната истина че животът
е нежно малко дърво
с обрулени ябълки

[Филип Кабакян]

... като прочетено от древна книга е

[Станислава Станоева]

В стихотворението ти има красива символика и философска вглъбеност.
На мен още не ми се спи за последно, макар и да съм разбрал, че всеки е скрил по една ябълка в джоба си и чака удобния момент да отхапе от нея.
В този смисъл и ябълката не пада по-далече от корена си
Сполай ти

сполай и на теб, Венци

[Станислава Станоева]

като откровение е това стихо...
много, много ми харесва...
особено края-

и заспиваш
научил последната истина че животът
е нежно малко дърво
с обрулени ябълки

благодаря, Яна, много благодаря 

[Станислава Станоева]

... като прочетено от древна книга е

то, аз че съм древна, древна съм... 
мерси, Фифо 

[Филип Кабакян]

... като прочетено от древна книга е

то, аз че съм древна, древна съм... 
мерси, Фифо 

Е, не, не ме ядосвай по този начин...
Защото текстът ти е наистана е много много добър!
Кога ли ще те разхвърля  на дансинга на "Петното на Роршах?!....  

[Станислава Станоева]

... като прочетено от древна книга е

то, аз че съм древна, древна съм... 
мерси, Фифо 

Е, не, не ме ядосвай по този начин...
Защото текстът ти е наистана е много много добър!
Кога ли ще те разхвърля  на дансинга на "Петното на Роршах?!....  

това и да искам, не мога да си го представя (освен това там няма дансинг, а сцена, а на нея вече два пъти съм излизала, така че не можеш да ме уплашиш)
Честита Коледа, Фифо