Българската поезия има нужда от спермицид

[glossar]

(кратък и точно толкова гневен манифест)
      Живях във времето, в което българската поезия се изплези за сбогом на всички сребролунни пътеки и щъкащите по тях Души (задължително с "главна" буква) и започна да се освобождава от клишетата на "поетичното". И бях щастлив.
      Радвах се на времето, в което откровеността търсеше нови форми на изява - по-директна, по-разголена, не толкова беззащитна, понякога безсрамна, но покоряваща с безразсъдството на младостта...
      Но вече ми писна. Не да се радвам. Писна ми от това, че поривът, толкова симпатичен в своята младост, се превърна в "дърта чанта". Писна ми, че "поколение" след "поколение" произвеждат нови поетични клишета, интересуващи се точно толкова, колкото и старите, единствено от себе си и размножаването на собствената си употреба. Писна ми от яростно разхвърляни чатали и анатомично разчленявани носоглътки. Писна ми от яростно изхвърляна или точно толкова яростно поглъщана сперма. Писна ми от клишета!
      Писна ми от травестираща несвобода.

[Ина Иванова]

Спермицид не знам дали ще се намери, но доколкото литературата е процес, клишетата неотменимо (пък може и яростно  ) ще отмрат. Само за да започнат да се (само)пораждат нови.
Иначе най-тъжното за мен е, че цялата тази хипертрофирана "анатомичност" все още се счита за модерна (в най-клиширания смисъл на думата)

[glossar]

      Не понасям "поетическия" империализъм". Не понасям всяка форма на обявяване на другите, различните, за недоразвити и годни само за употреба. Не понасям претенцията както на "поезията е рима и/или ритъм", така и на "поезията е игра на ума" да се самопровъзгласяват за еволюционен връх, даващ върховното право на обладателите им да се превръщат в съдници и разпоредители със съдбите (литературните) на всички предходници и идущи. Поезията може да бъде и едното, и другото. Може - но чрез малцината, които създават традиции, а не избират комфорта на удобната мимикрия. Обичам гората. Мразя храсталаците, величаещи се като дървета (дори и когато разбирам, че гората има нужда от тях). Мразя липсата на дързост. Мразя и дързостта, чието единствено проявление е отрицанието. Ръстът на дървото се мери не според сянката, която хвърля, а според височината на хоризонта, който определя неговия връх...

[Силвия Томова]

Ако е, както предполагам, горният размисъл предизвикан от скорошни събития, то поезията няма нищо, ама нищо общо...
(просто вметка)

Иначе само ЛЕВСКИ-;))!

[glossar]

Ако е, както предполагам, горният размисъл предизвикан от скорошни събития, то поезията няма нищо, ама нищо общо...
(просто вметка)

Не, всъщност не е... Свързан е само с това, което чувствам напоследък и с наложителните равносметки на някои усилия, които съм полагал в последните години... а оттам се "възпалиха" някои "болежки"...

[Лили Качова]

Огорчен си от нещо, Вальо. Не знам какъв е поводът за написването на този"гневен манифест", но истината е в отговора ти до Ина. Поезията не е само "ритъм и рима", нито само "игра на ума". Тя е повече от тях. Магия е, която не търпи обяснения.
"Не понасям всяка форма на обявяване на другите, различните, за недоразвити и годни само за употреба"
Споделям.
 

[Филип Кабакян]

Ще има много работа за литературните историци.
Валентине, има защо да те е яд. Защото новото, което се появи като повей през 80-те години, и се разви и обогати след 90-ета с интересни автори и произведения, отдавна е "канонизирано". "Модерността" достигна и своите крайности, което бе естествено да се случи. От там нататък...
Станахме свидетели как една част от литературното развитие се утвърди като "нормативно". И се възпроизвежда, така както може да се самовъзпроизвежда литературното чиновничество. С последователен конформизъм.

[glossar]

Ще има много работа за литературните историци.
Валентине, има защо да те е яд. Защото новото, което се появи като повей през 80-те години, и се разви и обогати след 90-ета с интересни автори и произведения, отдавна е "канонизирано". "Модерността" достигна и своите крайности, което бе естествено да се случи. От там нататък...
Станахме свидетели как една част от литературното развитие се утвърди като "нормативно". И се възпроизвежда, така както може да се самовъзпроизвежда литературното чиновничество. С последователен конформизъм.

10х 

[Даниела Младенова]

Ще има много работа за литературните историци.
Валентине, има защо да те е яд. Защото новото, което се появи като повей през 80-те години, и се разви и обогати след 90-ета с интересни автори и произведения, отдавна е "канонизирано". "Модерността" достигна и своите крайности, което бе естествено да се случи. От там нататък...
Станахме свидетели как една част от литературното развитие се утвърди като "нормативно". И се възпроизвежда, така както може да се самовъзпроизвежда литературното чиновничество. С последователен конформизъм.

Уф! Чак сега разбрах за какво говорите! Мда... присъединявам се!

[Филип Кабакян]

Разбирам колко е сериозна темата, защото и аз имам подобни болежки. Но пък тази историйка си има и своите развеселяващи моменти.
Един човек съвсем насериозно обясняваше как авторите от едно известно литературно братство пишели стихотворения, които ставали за рецитиране..., а те пък - от другия известен литературен кръжец, пишели поезия, която ставала за четене(разбирай - по-висша някак си..., международна един вид... ).
От многото хилене, сигурно не съм схванал величието на тая мисла... 

[glossar]

Един човек съвсем насериозно обясняваше как авторите от едно известно литературно братство пишели стихотворения, които ставали за рецитиране..., а те пък - от другия известен литературен кръжец, пишели поезия, която ставала за четене(разбирай - по-висша някак си..., международна един вид... ).
От многото хилене, сигурно не съм схванал величието на тая мисла... 

Е, Филипе, не мисля, че Владо Трендафилов е имал точно това предвид (което съвсем не прави класификационната му схема приемлива... за мен)...
http://www.litclub.com/library/kritika/vltrendafilov/komunikativna_teoria.htm
Трендафилов успява да провокира дискусии...

И един негов преглед (не съм чел "уводната" "теоретична" част, но ми хареса че казва нещата откровено във втората... впрочем там имам едно несъгласие за една от книгите, но ще го запазя за мен...) - http://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/burgas-2009.htm

[Филип Кабакян]

Един човек съвсем насериозно обясняваше как авторите от едно известно литературно братство пишели стихотворения, които ставали за рецитиране..., а те пък - от другия известен литературен кръжец, пишели поезия, която ставала за четене(разбирай - по-висша някак си..., международна един вид... ).
От многото хилене, сигурно не съм схванал величието на тая мисла... 

Е, Филипе, не мисля, че Владо Трендафилов е имал точно това предвид (което съвсем не прави класификационната му схема приемлива... за мен)...
http://www.litclub.com/library/kritika/vltrendafilov/komunikativna_teoria.htm
Трендафилов успява да провокира дискусии...

И един негов преглед (не съм чел "уводната" "теоретична" част, но ми хареса че казва нещата откровено във втората... впрочем там имам едно несъгласие за една от книгите, но ще го запазя за мен...) - http://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/burgas-2009.htm

Добре, съгласявам се, че не е имал това предвид. Още повече, че Владимир Трендафилов е автор, когото ценя. Статиите му, освен че носят критико-аналитичния си заряд, винаги са ми били един вид интелектуално забавление. И е естествено неговите думи да предизвикват учудване и усмивка от попаденията и концепциите, дори ако не са твърде приемливи.